Сурикат
| Сурикат | |||||||||||||||||||||||
 Suricata suricatta |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Suricata(Desmarest, 1804) |
|||||||||||||||||||||||
| Suricata suricatta (Schreber, 1776) |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
Сурикатите (Suricata suricatta) са вид мангусти, които се срещат само в западните покрайнини на пустинята Калахари (Южна Африка). На немски често се наричат с името Erdmännchen (в буквален превод земно човече), тъй като живеят в дупки в земята и могат да стоят подобно на хора на два крака, за да наблюдават по-добре околността. На английски се наричат с тяхното бурско име meerkat, което се превежда като езерна котка.
Съдържание |
[редактиране] Характерни белези
Сурикатите са дребни мангусти: дължината на тялото с главата е 30 см, а на опашката — около 25 см. Цветът на козината им е сив, бежов или светло кафяв. От осем до десет черни напречни ивици минават през тялото — от гърба до хълбоците, без да покриват главата и опашката. Козината около очите им също е черна. Ноктите на предните им крайници са много дълги и здрави, за да улесняват копаенето на дупки в земята.
[редактиране] Местообитание
Сурикатите са разпространени в ЮАР, както и в южните части на Намибия и Ботсвана. Предпочитат саваните, но се срещат и в полупустинни области.
[редактиране] Начин на живот
Сурикатите живеят в колонии наброяващи до четиридесет индивида. Едно семейно обединение се състои от една доминираща двойка и нейното потомство, но няколко такива обединения също могат да живеят мирно в една колония. Колонията поддържа дупките, в които живее, и въпреки че сурикатите могат да ги изкопаят сами, те често си спестяват усилията, като завземат дупки на лалугери, които след това само трябва да доразширят.
Задачите в колонията са разпределени. Няколко члена на групата стоят изправени на задните си крака близо до входа на дупката и се оглеждат за врагове. При опасност издават характерен звук, който е сигнал за всички животни от колонията възможно най-бързо да се приберат в дупката. През деня задачата на постови се прехвърля многократно между животните.
Докато едни членове на групата стоят на пост, останалите търсят храна. Тя се състои почти 90% от насекоми и скорпиони, а останалата по-малка част — от дребни птици, гущери, червеи и яйца.
Сурикатите са активни през деня, а през нощта се скриват в дупките си. Това правят и през дъждовните дни, както и при твърде големи обедни горещини.
Една женска ражда от две до четири малки. На година сурикатите могат да отгледат до три потомства малки. Това е възможно, тъй като всички членове на колонията си помагат взаимно при отглеждането им.
Място на доминиращ мъжки и доминираща женска не се заема винаги по мирен начин. Има случаи дори на убийства за лидерската позиция.
Враговете на сурикатите са грабливи птици, змии, болести и други групи сурикати (групите сурикати воюват помежду си и са много териториални).
[редактиране] Сурикатите и хората
В Южна Африка не всеки се радва да види тези животни. Копаейки дупки, те понякога разрушават обработваемата земя. Освен това могат да пренасят болестта бяс, като има много случаи на хора, ухапани и заразени от бесни сурикати.
Въпреки, че понякога биват преследвани и убивани, сурикатите не са застрашени от изчезване.
[редактиране] Източници
- ↑ Macdonald, D. & Hoffmann, M. (2008). Suricata suricatta. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
