Бяла мечка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|
||||||||||||||||||||||
Ursus maritimus |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Бялата мечка (наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник. Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Може да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешносттите. Активна е денонощно, а мъжката — и целогодишно. Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Женската изпада в зимен сън. След бременност от 250 дни ражда през януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Като малочислен вид е поставена под защита.
[редактиране] Източник
- ↑ Schliebe et al. (2008). Ursus maritimus. Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN 2006. Сайтът е посетен на 9 May 2006.