Бяла мечка

	Бяла мечка
	; Ursus maritimus
Природозащитен статут
	; Уязвим
Класификация
Научно наименование
	Ursus maritimus;
Разпространение
	;

Бялата мечка (погрешно наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник, след кодиакската и камчатската мечка.

Разпространение [редактиране]

Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Физическо описание [редактиране]

Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина и позволява да се слее със снежната среда. Дебелият и подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд - 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.

Сетива [редактиране]

Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

Размножаване [редактиране]

Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.

След бременност от 250 дни женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.

Начин на живот [редактиране]

Хранене [редактиране]

Главно месоядна, нуждите ѝ от храна са огромни, особено с приближаването на арктическата зима. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите. Полярната мечка дебне плячката си. Когато малките тюлени се родят стават главна плячка за мечките. За да ги предпазят, майките ги скриват на метри под леда, но дори така свръх силния мирис на полярните мечки надушва тюлените и със силата на теглото си чупят леда над малките и пъхат муцуни в дупката, но не винаги хващат плячката си и тюленчетата се гмуркат във водата .

Активност [редактиране]

Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият — и целогодишно.

През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.

Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3-6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега.

Придвижване по леда [редактиране]

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.