Азиатска палмова цивета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азиатска палмова цивета
ParadoxurusHermaphroditusPhilippinensis01.jpg
Paradoxurus hermaphroditus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Viverridae Виверови
род: Paradoxurus Палмови цивети
вид: Paradoxurus
hermaphroditus
Азиатска палмова цивета
Научно наименование
Уикивидове Paradoxurus hermaphroditus
Pallas, 1777
Разпространение
Asian Palm Civet area.png
Ареал на разпространение: В зелено - естествен, в червено - интродуциран

Азиатската палмова цивета (Paradoxurus hermaphroditus, наричана още Индокитайски мусанг) е хищен бозайник с големината на котка от семейство Виверови, разпространен в Югоизточна Азия и Южен Китай.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Азиатската палмова цивета има издължено и набито телосложение с дължина на тялото около 53 см., а на опашката 48 см. Тежи около 3 кг. Козината ѝ е груба и рунтава, тъмносива на цвят с черно по краката, ушите, муцуната и три реда черни петна по тялото. На лицето има черна маска, подобна на тази при енотите. За разлика от останалите палмови цивети (Paradoxurinae), на опашката няма черни пръстени.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Мусангът е нощно животно и е всеяден. Храни се предимно с плодове като чику, манго и рамбутан. Обича и палмов цветен нектар, от който след ферментация местните жители произвеждат палмово вино, което наричат тоди — сладка ликьорна алкохолна напитка. Затова, освен палмова цивета, се нарича и тоди котка (toddy cat). Живее в гори, паркове и градини в предградията със зрели плодни дървета, смокини и непокътната растителност. Острите нокти му позволяват да се катери както по дърветата, така и по водосточни тръби например.

Латинското наименование на вида hermaphroditus идва от факта, че и двата пола имат миризливи жлези под опашката, които приличат на тестиси. От тези жлези могат да разпръскват секрет с много неприятна миризма.

Мусангът и хората[редактиране | edit source]

В Шри Ланка мусангите се наричат угудува на местния синхалски език. В повечето части на острова угудува са напаст за хората, защото раждат малките си по таваните на къщите и издават силни звуци през нощта, пречейки на хората да спят (вдигат шум предимно с движенията и борбите си).

Кафето Копи Лувак се приготвя от кафеени зърна, които са изядени от животното, частично смлени и събрани от изпражненията му.

От месото на тези цивети се извлича масло, което се използва в традиционната медицина за лечение на краста. Това масло се прави, като месото нарязано на малки парченца се поставя в затворен глинен съд с ленено масло и периодично се излага на слънчева светлина.

Предполага се, че вирусът на тежкия остър респираторен синдром (SARS) се е разпространил сред хората от диви палмови цивети, уловени и неправилно приготвени за консумация[1] .

Източници[редактиране | edit source]

  1. Palm Civets (Paguma larvata) and SARS