Средиземноморски тюлен монах
| Средиземноморски тюлен | ||||||||||||||||||||||||||||
 Monachus monachus |
||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Критично застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
 Изчезнал (1997 г.)[2] |
||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
 Monachus monachus(Hermann, 1779) |
||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||||
Средиземноморският тюлен монах (Monachus monachus) или белокоремен тюлен, е считан за най-рядкото перконого и за един от най-застрашените бозайници в света.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Този вид тюлен монах достига дължина средно 2,40 м и тегло 320 кг в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия. Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема тя е по-светла. Мъжките са с черна козина, а тази на стомаха им е почти бяла.
[редактиране] Разпространение
Предишното месторазпространение на този тюлен се простирал по протежение бреговете на Средиземно и Черно море, навътре в Атлантическия океан, на юг до Кабо Верде (където вече е изчезнал) и на запад до Азорските острови (където също вече няма постоянна популация, а са забелязвани отделни животни идващи от популацията на островите Дезертас.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Средиземноморският тюлен монах е активен денем и се храни с риба (змиорка, сардина, риба тон и др), мекотели (най-вече октоподи) и ракообразни. На ден може да погълне до три килограма храна.
По време на линеенето и размножаването прави лежища на пясъчно-каменисти брегове.[3]
[редактиране] Размножаване
Бременността продължава 10 - 11 месеца.[3] Женската ражда едно малко[3], най-често през есента. За целта използва недостъпни подводни пещери, макар че исторически текстове свидетелстват, че в миналото това е ставало и на плажната ивица. От 18-ти век насам липсват описания на подобни раждания. Малкото е с дължина приблизително 80 см и тегло около 16 - 17 кг и за пръв път влиза във водата на две седмици. То се ражда с черна бебешка козина, често с бяло петно на корема. Формата на това петно може да бъде използвана за индентифициране на отделните тюлени. Отбиването става между петата и седемнадесетата седмица. Средиземноморският тюлен монах достига полова зрялост на четвъртата година[3] и живее до повече от двадесет години.
[редактиране] Природозащитен статус
Редица са били причините за драматичния спад на популацията на средиземноморския тюлен монах, най-вече промишления му лов (особено по времето на Римската империя и Средновековието) и унищожаването му през 20-ти век от рибарите, които го считали за напаст, поради факта, че тюлените често късали пълните с риба мрежи, опитвайки се да изядат рибата в тях. Друга основна причина е урбанизацията на бреговата ивица.
Средиземноморският тюлен монах e изчезнал от Мраморно море поради замърсяване и натоварения трафик от кораби минаващи през Дарданелите и Босфора. Последния сигнал за тюлен в Черно море датира от края на деветдесетте години на миналия век. През 2004 г. край Аркутино също е забелязан тюлен, но не е фотографиран. Вероятно е доплувал от колонията по турското крайбрежие, която изчезна в последните години. В скоро време се очаква да бъде внесена и една двойка тюлени от Гърция.[4]
В наши дни цялата популация се изчислява на по-малко от 600 индивида, които са разпръснати на голяма територия. Това налага класифицирането на този вид като критично застрашен.[1] В момента има само две места, където популацията на средиземноморския тюлен монах се смята за жизнеспособна: Егейско море и най-вече тази на брега на Кабо Бланко в Западна Сахара. Тази популация най-вероятно поддържа малкото, но растящо ядро тюлени, живеещи на островите Дезертас. Тези ключови за вида места са на практика на противоположните краища на ареала му, което прави естествената размяна на индивиди между двете популации невъзможна.
За два месеца през лятото на 1997 умират две трети от 300 тюлена от популацията в Кабо Бланко, събитие което излага на риск жизнеспособността на вида. Становищата за причинителя на това изтребление остават раздвоени между епизоотия от морбили и бум на отровни водорасли. Това масово измиране допълнително задълбочава проблема относно оцеляването на този критично застрашен вид. След 1997 популацията в Кабо Бланко е започнала бавно да възстановява броя си и днес наброява около 150 индивида. Макар и намаляла наполовина в сравнение с броя си отпреди десет години, тази колония все още е многократно по-голяма от останалите. Заплахата, че друго сходно събитие може да заличи цялата популация в Кабо Бланко, остава.
[редактиране] Опазване
Щети нанесени на рибарски мрежи и редки атаки над морски рибни ферми в Турция и Гърция са сред причините местните хора да убиват средиземноморския тюлен монах в миналото. Преди всичко те са правили това за отмъщение, а не с цел регулиране на броя на животните. От 70-те години на XX век насам граждански организации, фондации и университети в двете страни полагат усилия за запазването на този вид. В изминалите десет години много групи са провели мисии с цел запознаването на местните с необходимостта от опазване на вида и начините за предотвратяване на конфронтация между тюлена и човека.
Една от най-големите групи сред фондациите насочили усилията си към спасяването на средиземноморския тюлен монах е Групата по изследване на средиземноморския тюлен (tr. Akdeniz Foklarını Araştırma Grubu (AFAG)) принадлежаща към Фондацията по подводни изследвания (tr. Sualtı Araştırmaları Derneği (SAD)) в Турция. Групата е поела инициативи съвместно с властите в община Фоча, които включват още създаването на гореща телефонна, факс и и-мейл линия в случай на забелязване на тюлен.
Опазването на вида изисква защитаване на морето и бреговата ивица, поради нуждата на средиземноморския тюлен монах от пещери, където да почива и да се размножава. Въпреки, че сериозните инструктори по подводно гмуркане избягват да посещават пещери, където се знае, че живеят тюлени, само слухът, че в някоя пещера е забелязан тюлен е достатъчен да я превърне в туристическа атракция. Подобни безотговорни подводни гмуркания са в състояние да прогонят плахия средиземноморски тюлен монах от потенциално подходящи за вида местообитания.
[редактиране] Източници
- ↑ а б Aguilar, A. & Lowry, L. (2008). Monachus monachus. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 13 ноем. 2009. Определен като критично застрашен (CR A2abc; C2a(i); E)
- ↑ Червена книга на Република България. Тюлен монах. Посетен на 17 март 2012
- ↑ а б в г Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 219
- ↑ Вестник Стандарт — Пускат тюлен монах под Калиакра след 40 години. Посетен на 13 ноем. 2009.
[редактиране] Виж още
[редактиране] Външни препратки
- arkive.org — снимки, видео и информация (на английски)
- The Monachus Guardian (на английски)
- Madeira Monk Seal Colony (на английски)
- Група по изследване на средиземноморския тюлен в Турция (на английски)
- Национален план на Турция за спасяването на средиземноморския тюлен (на английски)
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
