Заек подземник
| Заек подземник | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Oryctolagus cuniculusLinnaeus, 1758 |
|||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.
Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[2]
Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[2]
Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Lagomorph Specialist Group (2008). Oryctolagus cuniculus. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 2009-25-3.
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293-295.
