Заек подземник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заек подземник
Oryctolagus cuniculus Tasmania 2.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Lagomorpha Зайцевидни
семейство: Leporidae Зайцови
род: Oryctolagus
вид: O. cuniculus Заек подземник
Научно наименование
Уикивидове Oryctolagus cuniculus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Oryctolagus cuniculus geographical distribution.jpeg
Заек подземник в Общомедия

Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.

Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[2]

Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[2]

Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Lagomorph Specialist Group. Oryctolagus cuniculus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-25-3.
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293-295.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България