Каракачански кон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кон.

Табун каракачански коне на СЕМПЕРВИВА в Пирин
Ареал на разпространение на каракачанския кон

Каракачански кон е една от най-примитивните породи български коне.

История[редактиране | edit source]

Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Това се дължи на консервативните животновъдни традиции на каракачаните. Специфична черта за породата е близкият инбрийдинг. Каракачаните са използвали конете като транспортно средство като са пренасяли цялата си покъщнина през сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Единствената храна за конете се осигурявала чрез пашата. Конете, които не са били използвани в момента от хората, са оставали през цялата година високо в планината на групички и сами в табуни като сами са се грижели за себе си. Дори и през студените зими те са намирали храна и са се защитавали от хищници. По този начин качествата на породата са се закрепвали с помощта и на естествен отбор. В миналото всяко каракачанско семейство е притежавало по 50 - 100 коня. След 1940 г. тази бройка драстично спаднала на 10-15 животни. През 1957-1958 г. правителството отнема конете от каракачаните. Поради това, че те са изключително примитивни не намират приложение в държавните стопанства и бързо броят им намалява. През 2001 г. Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА сформира развъдна група каракачански коне в рамките на проект "Опазване на каракачанската овца, каракачанският кон и каракачанското куче - едни от най-старите породи в Европа". Животните се отглеждат в Център за редки породи в с.Влахи. От 2009 г. лиценз за селекционна работа с породата притежава Асоциация за редки местни-автохтонни породи в България (АРМАПБ).

Разпространение[редактиране | edit source]

Каракачанските коне днес са рядка порода, чиито представители се срещат в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Използват се за пренасяне на дървен материал върху товарни седла от гората до селищата.

Към 2008 г. според официални данни на МЗХ популацията на породата е наброявала 870 броя. Това е некоректно увеличен брой, като са вписвани непородни коне и кръстоски. Реалният брой за 2008 г. е 250 индивида.

Рисков статус - застрашена от изчезване.

Описание и характеристика на породата[редактиране | edit source]

Каракачанските коне са издръжливи, невзискателни и с дребен ръст. Височината при холката е едва 128 см. Цветът на космената покривка е кестеняв, сив, черен. Имат добра мускулатура и широко чело, шията е къса и замускулена, гърбът е широк. Гръдният кош е дълбок и широк. Краката са сухи и силни, а копитата са изключително здрави. Честа практика е конете да работят без подкови.

Каракачанските коне са невероятно силни и издръжливи, имат перфектни работни качества. Използват се за езда и пренасяне на товари. Характерен за тях е буйният темперамент, голяма работоспособност и привързаността към стопанина.

Вижте още[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • „Породи селскостопански животни в България“, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 122

Източници[редактиране | edit source]