Измаил (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Измаил
Ізмаїл
— град —
Пристанището на десния бряг на река Дунав
Пристанището на десния бряг на река Дунав
Украйна
Red pog.png
Измаил
Одеска област
Red pog.png
Измаил
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Население 73 336 души
Основаване 9 век
Измаил в Общомедия

Изглед от Измаил от началото на ХХ век

Измаѝл (на украински: Ізмаїл) е най-големият дунавски град в Украйна, административен център на Измаилски район, Одеска област.

Има 190-годишна история. Намира се на най-северния (Килийски) ръкав на Дунава, на 80 км от нейното устие в Черно море. Той е най-голямото дунавско пристанище на Украйна и на бившия Съветски съюз, до което могат да достигат и морски плавателни съдове.

География[редактиране | edit source]

Климатът на Измаил е умереноконтинентален, със средна годишна температура 11 градуса. Летните горещини се смекчават от полъха на близкото Черно море. През лятото жителите на Измаил търсят и намират прохлада по плажовете на езерата Кривое и Ялпух /преведено от турски означава „див кът”/.

История[редактиране | edit source]

В района на Измаил са открити артефакти още от преди гръцко и римско време – лагерът на персийския цар Дарий I от 513 г. пр.н.е., фигура на Зевс от 334 г. пр.н.е. и др.

В Килия се намират останки от Долнотраяновия вал от 2 век. Намерените съдове от островите Тасос, Родос и град Хереклия, подсказват мястото на откритите по-късно останки в района на древногръцкия град Антифила, израснал при устието на река Дунав, известен по римско време с името Репиде.

През VІІ век областта на Измаил влиза в състава на Българската държава. На мястото на разрушената римска крепост Сморнис, източнославянските племена тверци и угличи създават славянското селище Смил. Римският географ Кастроний през 360 г. пише, че тук има голямо тържище. На мястото на Сморнис през 10 век израства славянският град Смил, влизащ в състава на Киевска Рус.

През 13 век татаро-монголските нашественици изгарят Смил. Възстановен с ново име Синил, от 1359 г. градът влиза в състава на Галичко-Волинското княжество, а впоследствие на Молдавското княжество като важен търговски център.

През 1484 г. османците завземат Болград и Килия, а Синил пада в ръцете им чак в 1538 г. Завоевателите променят името на града, наричайки го Ишмасън, а околностите му – Буджак, според тълкуванието на Евлия Челеби.

Запорожките казаци на два пъти – през периода 1549 – 1595 г., предвождани от Григорий Лобода и Северин Наливайко, влизат в града и се връщат обратно край Днепър с много трофеи от града.

След превземането на Измаилската крепост от Суворов градът влиза в Руската империя като част от Новорусия. С кратко прекъсване между 1856 и 1878, Измаил остава в Русия до края на Първата световна война, когато става част от т.нар. Велика Румъния.

На 28 юни 1940 г. Бесарабия, заедно с Рени и Измаил, е окупирана от СССР. След една година, когато започва операция Барбароса, Румъния отново си връща града и областта. На 26 август 1944 г. Червената армия си възвръща Измаил. Пред Дома на моряка е поставен като паметник един бронекатер, а пред паметника на загиналите във Втората световна война, в центъра на града, гори вечен огън.

Днес Измаил е част от Украйна, обявила независимост през 1991 година.

Измаилска крепост[редактиране | edit source]

През 16 и 17 век градът се спомева вече като крепост с името Исмаил. През 1768 – 1774 г. се извършва голяма строителна дейност, което нарежда крепостта измежду най-големите в Европа. Турците я нарекли Ердикалеси. Стените ѝ се издигат на 9 м височина. Състои се от четири части: Стара, Нова, Цитадела и Табия. Оградена е от 11 бастиона. В нея е имало 300 оръдия и гарнизон от 35 000 войници с продоволствие за два месеца. На 19 декември 1774 г. командващия османския гарнизон казва пред военния съвет: „Два пъти русите се озовават пред стените на Измаил и два пъти отстъпват, но сега, третият път, нищо повече не им остава, освен да превземат крепостта или да умрат”. На предложението на Суворов крепостта да се предаде без бой, Адозли Мехмед паша отговаря: „По-скоро небето ще падне на земята и Дунав ще потече обратно, отколкото Измаил да се предаде...” На 22 декември с.г. Измаил е превзет от руската армия, а в битката паднали 2600 турци. Пленени били 9 000 души, 30 кораба, 245 оръдия и друго оръжие. Само един от защитниците се спасил, като преплувал Дунава. Той се явил при султана, носейки трагична вест. Разгневеният владетел заповядал да му отсекат главата, защото султанската заповед на султан Селим III гласяла: „Всички да умрат, но крепостта да не се предава”. За падането на Измаил Байрон пише: „Той падна като дъб могъщ, лелеян от вековете великан. Изтръгна го из корен страшен ураган”. Измаилската крепост била запазена до 1856 г. Сега само минарето на джамия напомня за мястото ѝ. Нагледна представа за нея може да се придобие в музея на Суворов в Измаил. В четвъртата му зала е изложен голям макет на крепостта и много вещи от нея, като ключовете на портите, оръжие на защитниците ѝ, както и много турски, австрийски и венециански монети, открити през 1953 г. Пред музея са поставени две трофейни оръдия и голяма камбана, излята от пленени турски оръжия. Близо до музея се издига паметник на Александър Василевич Суворов. Бронзовата му фигура представя пълководеца на кон. Повдигнат от стремената, с шапка в ръка, той поздравява войниците си с победата. Интересна е и диорамата „Щурмът на Измаилската крепост от войската на А. В. Суворов”, открита през 1973 година.

Забележителности[редактиране | edit source]

Сред забележителностите на Измаил е построенят през 1838 г. Покровски събор – голяма църква, проектирана от арх. проф. Мелников. От октомври 1869 г. до март 1871 г. българският революционер Христо Ботев живее в Измаил и в Уезда. Учителства в село Задунаевка, сега Болградски район, а след това в Измаил, в училището на ъгъла на проспект „Суворов” и ул. „Ватутин”. Сега на мястото се помещава 15 Средно училище. През 1978 г., по случай 100 годишнината от освобождението на България, е открит паметник на Христо Ботев в Измаил, дело на ваятеля М. К. Недопак и арх. Н. Н. Бедерко.

През 1856 г. в Измаил е имало 260 мелници, смилащи зърното на Бесарабия.

През 1984 г. в Измаил е открит музей на дунавското корабоплаване, по случай 100 години от създадената през 1883 г. от княз Юрий Евгениевич Гагарин компания и Черноморско-дунавско параходство с линията Одеса – Измаил, с отбиване в Килия и Рени. Първата задгранична линия на руското параходство е открита през 1891 г. и е наречена Систовска /Свищовска/. Ежеседмично в Свищов пристигали параходите „Юрий” и „Олга”. Те спирали в пристанищата Сулина, Тулча, Галац, Браила, Черна вода, Силистра, Тутракан, Русе и Свищов. Днес корабите „Осетия” и „Белински” превозват туристи от Ялта и Одеса, за да ги поемат дунавските кораби „Дунай”, „Амур”, ”Волга”, „Днепър”, „Украйна” и „Молдовия”. Те пътуват до Виена и Пасау и спират на всички големи дунавски пристанища.

Стопанство[редактиране | edit source]

Измаил е голямо речно-морско пристанище. Товарното пристанище на Измаил е между най-големите дунавски пристанища по товарооборот и механизация. От 1944 г. Измаил е седалище на Съветското дунавско параходство, а днес – на Украинското параходство.

Измаил е важен икономически център с 35 големи промишлени, транспортни и строителни предприятия. Между тях са целулозо-хартиеният комбинат, кораборемонтните заводи, предприятия за тухли, железобетонни изделия, за готови дрехи, мебели, млечни изделия. Рибоконсервеният завод пуска на пазара годишно над 20 вида риба – консерви, пушена, осолена, сушена и др. Консервният завод произвежда над 200 млн. кутии консерви. Измилският винзавод произвежда много известни марки вина: „Болград – Днестровски”, „Щабско”, „Мускат”, „Украинско”, „Юбилейно”, „Фетяска”, „Нойбургер”, „Ркацители” и шумящото „Шипучие”.

Архитектура[редактиране | edit source]

В Измаил доминира новото строителство, но има сгради с влияние на украинската и румънската архитектура, както и много други стари, от турско време. Най-големите паркове в града са неречени „Богдан Хмелницки” и „Комсомолски”.

Население[редактиране | edit source]

В Измаил живеят украинци, руси, българи, молдовани, гагаузи, турци, гърци и други народности.

Демографски тенденции
1873 1897 1911 1920  1926 1933 1939
21 000 31 300 35 700 32 000 37 000 25 000 24 000
1959 1970 1974 1979 1989 2001 2005
48 000 70 000 75 000 83 126 92 915 84 815 81 241

Етнически състав[редактиране | edit source]

Отношения с България[редактиране | edit source]

Отношенията на Община Добрич (град) и Измаилски район официално датират от 1996 година, когато е подписан Договор за сътрудничество и взаимодействие на градовете. През 2001 година договорът е подновен.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]