Български език в Украйна
Българският език е сред най-разпространените езици в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. той е роден език за 134 396 души, което прави 0.27 % от населението на страната и се нарежда на 7-о място.[1] 64,2 % от записаните на преброяването като българи посочват за свой роден език – български.[2]
Статут[редактиране | редактиране на кода]
През 2012 г. е приет закон за представителите на националните малцинства в Украйна, в който се посочва, че живеещите компактно и съставящи 10% от населението на град или село, имат право да прилагат своя роден език като регионален.[3]
През септември 2013 г. град Болград става първият град в Украйна, където българският език става регионален. Това се случва след решение на Болградския градски съвет,[4] проведено на 26 септември.[5]
На 23 февруари 2014 г. Върховната Рада на Украйна отменя Закона за основите на държавната езикова политика.[3]
Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване през 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението с роден език – български, според преброяването на населението през 2001 г. (по области):[1]
| Област | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Общо | 134 396 | 0.278 |
| Виницка област | 110 | 0.006 |
| Волинска област | 25 | 0.002 |
| Днепропетровска област | 498 | 0.013 |
| Донецка област | 370 | 0.007 |
| Житомирска област | 48 | 0.003 |
| Закарпатска област | 63 | 0.005 |
| Запорожка област | 9112 | 0.472 |
| Ивано-Франкивска област | 53 | 0.003 |
| Киев | 389 | 0.015 |
| Киевска област | 169 | 0.009 |
| Кировоградска област | 557 | 0.049 |
| Крим (автономна република) | 444 | 0.021 |
| Лвовска област | 108 | 0.004 |
| Луганска област | 148 | 0.005 |
| Николаевска област | 1693 | 0.134 |
| Одеска област | 119 505 | 4.866 |
| Полтавска област | 99 | 0.006 |
| Ровненска област | 36 | 0.003 |
| Севастопол | 58 | 0.015 |
| Сумска област | 61 | 0.004 |
| Тернополска област | 39 | 0.003 |
| Харковска област | 199 | 0.006 |
| Херсонска област | 239 | 0.020 |
| Хмелницка област | 57 | 0.003 |
| Черкаска област | 138 | 0.009 |
| Черниговска област | 62 | 0.005 |
| Чернивецка област | 116 | 0.012 |
Одеска област[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението с роден език – български в Одеска област, според преброяването на населението през 2001 г. (по райони и градове с областно значение):[6]
| Район или град с областно значение | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Общо | 119 505 | 4.8665 |
| Ананиевски район | 35 | 0.1075 |
| Арцизки район | 17 583 | 33.9820 |
| Балтски район | 27 | 0.0555 |
| Белгород Днестровски | 903 | 1.5690 |
| Белгородднестровски район | 341 | 0.5471 |
| Беляевски район | 242 | 0.2310 |
| Березовски район | 68 | 0.1886 |
| Болградски район | 43 132 | 57.5469 |
| Великомихайловски район | 180 | 0.5506 |
| Ивановски район | 1931 | 6.5108 |
| Измаил | 3898 | 4.5806 |
| Измаилски район | 13 610 | 24.8848 |
| Иличовск (от 2016 г. Черноморск) | 157 | 0.2471 |
| Килийски район | 1507 | 2.5185 |
| Кодимски район | 18 | 0.0517 |
| Коминтерновски район (от 2016 г. Лимански район) | 370 | 0.5504 |
| Котовск (от 2016 г. Подилск) | 17 | 0.0418 |
| Котовски район (от 2016 г. Подилски район) | 32 | 0.1032 |
| Красноокненски район (от 2016 г. Окненски район) | 25 | 0.1092 |
| Любашивски район | 11 | 0.0327 |
| Николаевски | 37 | 0.1835 |
| Овидиополски район | 304 | 0.5040 |
| Одеса | 3647 | 0.3609 |
| Ренийски район | 2688 | 6.6076 |
| Роздилненски район | 146 | 0.2566 |
| Саврански район | 24 | 0.1073 |
| Саратски район | 9549 | 19.1335 |
| Тарутински район | 14 305 | 31.6699 |
| Татарбунарски район | 4461 | 10.6952 |
| Теплодар | 38 | 0.4205 |
| Фрунзевски район (от 2016 г. Захаривски район) | 29 | 0.1379 |
| Ширяевски район | 71 | 0.2381 |
| Южне | 119 | 0.4924 |
Запорожка област[редактиране | редактиране на кода]
Преподаване[редактиране | редактиране на кода]
През учебната 2002/2003 година български език като основен предмет се изучава от 13 430 деца, а 1598 го изучават като свободно избираем предмет. През същата учебна година български език се преподава в около 70 училища: Одеска област – 44, Запорожка област – 22, Кировоградска област – 2, в градовете Киев и Лвов.[7]
Учебни заведения[редактиране | редактиране на кода]
В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Украйна има 27 български учебни заведения.[8][9]
| Адрес | Населено място | Година на основаване |
Година на закриване |
Уебсайт или блог | |
|---|---|---|---|---|---|
| Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“ | ул. „28 юни“ №1 | Болград | 1858 | bghome.hut2.ru | |
| Български културно–просветен център „Аз Буки Веди“ | Одеса | 2008 | |||
| Българско неделно училище (към Български културен център) | ул. Ленин 154 | Болград | |||
| Българско неделно училище (към Българско културно–просветно дружество „Родолюбие“) | ул. Шевченко 11 | Бердянск | 1999 | ||
| Българско неделно училище (към Всеукраински център за българска култура) | пер. Вице-адмирала Жукова 9 | Одеса | 2001 | ||
| Българско неделно училище (към дружество „Родолюбие“) | Оболонский проспект 18 в | Киев | 1994 | ||
| Българско неделно училище (към Симферополското градско българско дружество) | пр-кт Ленина 6/1, кв. 6 | Симферопол | |||
| Българско неделно училище „Джон Атанасов“ | ул. „Кирова“ 115 | Приморск | |||
| Българско неделно училище | ул. Героев Сталинграда 46, кв. 94 | Запорожие | |||
| Българско неделно училище | ул. Бендерская 43 | Измаил | |||
| Българско неделно училище | ул. Шевченко 8 | Черноморск | 2004 | ||
| Българско неделно училище | ул. Марата 8, кв. 47 | Керч | |||
| Детската художествена школа при Българската община | ул. Бендерская 43, Дом художников | Измаил | |||
| Катедра „Българска филология“ (при Филологическия факултет на Одеския национален университет) | Французский бульвар 24/ 26, каб. 78 | Одеса | |||
| Неделно българско училище (към дружество „Изгрев“) | пл. Воставших 6, каб. 25-а | Севастопол | |||
| Неделно училище (към Областния център за национални култури) | ул. „Андрей Карташов“ 38, ст.83 | Рени | 2001 | ||
| Неделно училище (при ОБКЦ) | пр. „Карла Маркса“ 35 | Днипро | 2002 | ||
| Неделно училище „Изворче“ (към БКЦ „Акад. Ал. Теодоров-Балан“) | Кубей (село в Болградски район) | ||||
| Неделно училище „Изворче“ (към Български културен център) | ул. „Шевченко“ 11 | Бердянск | |||
| Новоселивско общообразователно училище | Новоселивка (село в Килийски район) | 1947 | |||
| Петровско–І ООУ | Петровск (село в Тарутински район) | 1988 | |||
| Средно образователно етническо училище | ул. „Фрунзе“ 3 | Стари Крим | 1999 | ||
| Средно общообразователно училище | Кулевча (село в Саратски район) | ||||
| Средно училище № 1 със задълбочено изучаване на славянски езици | ул. Логинова 28 | Била Церква | |||
| Тръновско училище № 16 | квартал Тръновка | Николаев | |||
| Украинско–български многопрофилен лицей | ул. Кирова 115 | Приморск | 1996 | ||
| Училище | ул. Калинина 79 | Чийшия (село в Болградски район) | 1960 |
Печатни издания[редактиране | редактиране на кода]
Българското малцинство в Украйна има свои печатни издания. В град Одеса на български език излиза вестник „Роден край“, финансиран от украинската държава. Излизат също „Родолюбие“ и „Българско обозрение“. От 2001 година Асоциацията на българските национално-културни дружества издава седмичник „Украйна – български преглед“. Литература на български език излиза в Одеса, Киев и Лвов. В 67 библиотеки на Украйна има над 50-хил. фонд с литература на съвременен български език.[7]
Радио и телевизия[редактиране | редактиране на кода]
В районите с компактно българско население в Одеска област всяка седмица се излъчва телевизионно предаване (45 мин.) и радиопрограма „Роден край“. В Крим българите гледат 15-минутно предаване на български език „Български срещи“ и 15-минутни видеосюжети, посветени на живота на кримските българи – предаване „Кримска дъга“.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б „Linguistic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 август 2017. (на украински)
- ↑ „Про кількість та склад населення України за підсумками Всеукраїнського перепису населення 2001 року“ // ukrcensus.gov.ua. Посетен на 24 август 2017. (на украински)
- ↑ а б „Външно министерство постави въпроса за българския език в Украйна“ // vesti.bg, 24 февруари 2014. Посетен на 24 август 2017.
- ↑ „Българският език получи статут на регионален в украинския град Болград“ // vesti.bg, 30 септември 2013. Посетен на 24 август 2017.
- ↑ „Украински град прие българския език“ // alterinformation. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 24 август 2017.
- ↑ „Linguistic composition, all division: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 август 2017. (на украински)
- ↑ а б в „Българското малцинство в Украйна“, 2003 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. // вестник Българо-украински вести
- ↑ Организации на българите в Украйна според Държавната агенция за българите в чужбина на България // government.bg. Посетен на 23 август 2017.
- ↑ „Списък на българските училища в чужбина“ // otzvuk.com. Посетен на 23 август 2017.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Български език в Украйна
| ||||||||||||||||||||
