Луганска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луганска област
Луганська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърЛуганск
Площ26 683 km²
Население2 166 710 души (2018)
81,2 души/km²
Райони18 + 14
ГубернаторАртьом Лисогор
Официален сайтwww.loga.gov.ua
Луганска област в Общомедия

Луганска област (на украински: Луганська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 683 km² (10-о място по големина в Украйна, 4,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 166 710 души[1] (6-о място по население в Украйна, 4,89% от нейното население). Административен център град Луганск. Разстояние от Киев до Луганск 813 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1795 – 1796 г. възниква Екатеринославският чугунолеярен завод, преименуван през 1797 г. на Лугански чугунолеярен завод. Селището възникнало край него е признато за град Луганск през 1882 г. През 1935 г. градът е преименуван на Ворошиловград, а през 1958 г. отново е върнато името му Луганск. В периода от 5 януари 1970 до 4 май 1990 г. отново се нарича Ворошиловград, след което за последно е преименуван на Луганск. През 1686 г. в северната част на днешната област възниква слободата Старая Белая, преименувана по-късно в Белски городок, която през 1797 г. официално е призната за град Старобелск, който се явява първият град на територията на днешната Луганска област. Всичките останали 35 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (град Хрустални) до 1977 г. (градовете Алмазная и Ирмино). Луганска област е образувана под името Ворошиловградска област на 3 юни 1938 г. от източните райони на тогавашната Сталинска област, в състава на бившата Украинска ССР, след което заедно със смяната на името на своя административен център се променя и нейното название.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Луганска област е разположена в крайната източна част на Украйна. На север, изток и юг граничи с Русия, на югозапад – с Донецка област, а на запад – с Харковска област. В тези си граници заема площ от 26 683 km² (10-о място по големина в Украйна, 4,42% от нейната площ).[2]

Релефът на областта представлява хълмисто-вълниста равнина, повишаваща се от долината на река Северски Донец на север с височина до 200 m и малко повече и на юг, където е разположено Донецкото възвишение с височина 200 – 300 m, максимална връх Могила Мечетная 367 m (48°15′48″ с. ш. 38°52′52″ и. д. / 48.263333° с. ш. 38.881111° и. д.), издигаща се южно от град Петровское, в южната част на областта.[2]

Луганска област е богата на висококачествени каменни въглища, като 2/3 от тях са антрацитни, а 1/3 от всичките добивани въглища са удобни за коксуване. Въглищните находища се явяват част от големия Донецки въглищен басейн и са съсредоточени в Антрацитовски, Сорокински (бивш Краснодонски), Лутугински, Перевалски и други административни райони и са разположени в южната част на областта.[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е студена със средна януарска температура от -8 °C на север до -6 °C на юг, а лятото е горещо със средна юлска температура от 21,8 °C на северозапад до 23,1 °C на югоизток. В края на пролетта често явление са суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните части до 550 mm в пределите на Донецкото възвишение на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 196 – 208 денонощия.[2]

Над 90% от територията на Луганска област принадлежи към водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон), която пресича централната част на областта от запад на югоизток, с част от средното си течение. Нейните леви притоци – Красная, Боровая, Айдар, Деркул и др. оросяват северната част на областта, а десните – Луган, Болшая Каменка и др. водят началото си от северните склонове на Донецкото възвишение. В останалите 10% от територията на областта (нейните най-южни части) преминават горните течения малки и къси реки, водещи началото си от южните склонове на Донецкото възвишение и вливащи се или директно в Азовско море (Миус) или принадлежат към най-долната част от водосборния басейн на река Дон (Тузлов и др.).[2]

Почвите в областта са плодородни и са предимно черноземни. Разпространени са също ливадно-подзолисти почви и др. Областта е разположена в степната зона, като голяма част от поземления фонд са обработваеми земи и само по склоновете на овразите, долините на реките и защитената територия „Стрелецка степ“ са се съхранили участъци със степна растителност. Горите са малко и заемат едва 7% от територията на областта. Основните горски масиви са разположени по обширната северна заливна тераса на река Северски Донец и в североизточната част (Беловодски район), където още от края на 19 век са изградени големи полезащитни горски пояси. Животинският свят е представен основно от степни животни – гризачи, заек, кошута, лисица, а птичият – полски и ливаден блатар, орел могилник, зелен кълвач, полска чучулига, дива гъска, бекас и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Луганска област е наброявало 2 166 710 души (4,89% от населението на Украйна). Гъстота 81,2 души/km². Градско население 86,85%. Етнически състав: украинци 57,96%, руснаци 39,05%, беларуси 0,81%, татари 0,34%, арменци 0,26%, молдовани 0,13%, азербайджанци 0,12%, евреи 0,10% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Луганска област се дели на 14 областни градски окръга, 18 административни района, 37 града, в т.ч. 14 града с областно подчинение и 23 града с районно подчинение, 109 селища от градски тип и 4 градски района, в град Луганск.[1]

Административно-териториално деление на Луганска област
Административно-териториално деление на Луганска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Луганск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Алчевск 50 105 398 гр. Алчевск 105 398 44
2. Антрацит 33 76 337 гр. Антрацит 54 640 74 Боково-Платово, Верхни Наголчик, Дубовски, Каменное, Крепенски, Шчотово
3. Брянка 64 48 635 гр. Брянка 47 512 52 Анновка, Вергулевка, Глубоки, Ломоватка, Южная Ломоватка
4. Голубивка 35 34 129 гр. Голубивка 28 529 55 Донецки, Червоногвардейское
5. Довжанск 84 96 598 гр. Довжанск 95 153 85 гр. Червонопартизанск, Володарск, Калинински, Комсомолски, Ленинское, Павловка, Шахтьорское
6. Кадиевка 92 94 500 гр. Кадиевка 77 593 51 гр. Алмазная, гр. Ирмино
7. Лисичанск 96 122 350 гр. Лисичанск 97 251 83 гр. Новодружеск, гр. Приволе
8. Луганск 270 450 658 гр. Луганск 403 938 - гр. Александровск, Юбилейное
9. Первомайск 89 36 831 гр. Первомайск 36 831 69
10. Ровенки 22 82 178 гр. Ровенки 46 734 59 Великокаменка, Горняк, Дзержински, Кленови, Михайловка, Наголно-Тарасовка, Новодаревка, Пролетарски, Тацино, Ясеновски
11.Рубижне 34 58 582 гр. Рубижне 58 582 101
12. Северодонецк 42 121 638 гр. Северодонецк 103 479 98 Боровское, Вороново, Метелкино, Сиротино
13. Сорокино 77 104 030 гр. Сорокино 44 283 51 гр. Молодогвардейск, гр. Суходолск, Горное, Енгелсово, Изварино, Краснодарски, Краснодон, Северни, Северо-Гундоровски, Уроло-Кавказ
14. Хрустални 53 124 033 гр. Хрустални 82 765 64 гр. Вахрушево, гр. Миусинск, гр. Петровское, Грушевое, Запороже, Княгиневка, Садово-Хрусталненски, Софиевски, Фьодоровка, Хрусталное, Щеровка
Административен район
1. Антрацитовски 1700 30 070 гр. Антрацит 74 Есауловка, Ивановка, Красни Кут, Малониколаевка, Нижни Наголчик, Фашчовка
2. Беловодски 1597 24 270 сгт Беловодск 7969 92
3. Белокуракински 1436 16 615 сгт Белокуракино 6564 128 Лозно-Александровка
4. Довжански 1132 11 685 гр. Довжанск 85 Бирюково
5. Кременски 1627 41 084 гр. Кременная 19 155 143 Краснореченское
6. Лутугински 1057 68 908 гр. Лутугино 17 989 27 Белое, Белореченски, Врубовски, Георгиевка, Ленина, Успенка, Челюскинец, Юриевка
7. Марковски 1166 15 700 сгт Марковка 5823 125
8. Меловски 971 15 560 сгт Меловое 5810 142
9. Новоайдарски 1836 25 086 сгт Новоайдар 8189 58 гр. Счасте
10. Новопсковски 1623 35 051 сгт Новопсков 9687 134 Белолуцк
11. Перевалски 723 69 738 гр. Перевалск 25 941 45 гр. Артьомовск, гр. Зоринск, Байрачки, Бугаевка, Городище, Комисаровка, Михайловка, Селезньока, Фашчовка, Централни, Яшчиково
12. Попаснянски 1466 40 204 гр. Попасная 20 600 85 гр. Горское, гр. Золотое, Белогоровка, Волчеяровка, Врубовка, Калиново, Камишеваха, Малорязанцево, Мирная Долина, Нижнее, Новотошковское, Тошковка, Чернухино
13. Сватовски 1740 43 069 гр. Сватово 17 134 157 Нижная Дуванка
14. Славяносербски 546 53 784 сгт Славяносербск 7776 35 гр. Зимогоре, Лозовски, Лотиково, Родаково, Фрунзе
15. Сорокински 1400 28 489 гр. Сорокино 51 Велики Лог, Мирное, Новоалександровка, Новосветловка, Семейкино, Таловое
16. Станично-Лугански 1900 49 759 сгт Станица Луганская 13 089 21 Петропавловка
17. Старобелски 1580 46 882 гр. Старобелск 18 297 95
18. Троицки 1600 20 833 сгт. Троицкое 7445 217

Източници[редактиране | редактиране на кода]