Белгород Днестровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Белгород Днестровски
— Град —
    Герб
Bilhorod Dnistrovskyi.jpg
Украйна
Red pog.png
Белгород Днестровски
Одеска област
Red pog.png
Белгород Днестровски
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Белгород Днестровски
Площ 31 km²
Население (2011) 50 296 души
1622 души/km²
Кмет Даценко Николаевич
Основаване 502 г. пр.н.е.
Пощенски код 4849 67700 — 67719
Белгород Днестровски в Общомедия

Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, на украински: Білгород-Дністровський) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.

История[редактиране | edit source]

България при цар Самуил

Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[1] румънското - Четатя Алба, старите гръцки - Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането й под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. града и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград - този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[2]
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като бесарабски българи.

География[редактиране | edit source]

Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[1]

Население[редактиране | edit source]

  • 2001 - 62 300 жители
  • 2009 - 50 452 жители
  • 2011 - 50 296 жители

Етнически състав[редактиране | edit source]

(2001)

Личности[редактиране | edit source]

Родени[редактиране | edit source]

Починали[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
  2. [http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]

Външни препратки[редактиране | edit source]