334 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

334 (триста и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Лизикрат.

В Македония[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Велики започва завладяването на Персийската империя през пролетта с армия от 32 000 пехота и 5000 кавалерия и отделен контингент под командването на Парменион, който увеличава силите му до 50 000 войници.[1]
  • Александър печели първата си голяма победа срещу персийците водени от Мемнон Родоски в битка при реката Граник.[2] След това бързо окупира столицата на Хелеспонтова Фригия и анексира провинцията като назначава нов македонски сатрап. Уредил управлението и охраната на новата територия царя извършва бърз поход на юг към важния град Сарди, който е предаден без съпротива от персийския си командир. Така Александър едновременно си осигурява контрол над най-силната цитадела и най-богатата съкровищница в Мала Азия. Той поставя свой македонски гарнизон и управители, но обявява, че местните лидийци са свободни да живеят по своите закони и под властта на македонския сатрап, макар това да се оказва пропаганден жест.[2]
  • Четири дни след превземането на Сарди, Александър влиза тържествено в Ефес, където прави сходни прокламации и обявява възстановяването на демократичното управление.[3]
  • Александър продължава похода си и подлага на обсада Халикарнас. След сериозна съпротива персийските командващи признават, че положение на отбраната е неудържимо и отстъпват като подпалват складовете за оръжия и отбранителните си укрепления, оставяйки горящия град да бъде окупиран впоследствие от македонците.[4]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Изкуство, архитектура и наука[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 798
  2. а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 800
  3. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 801
  4. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 802
  5. а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
  6. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 899