Римски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Според римската традиция, митичният произход на античната система за разделение на времето се дължи на първият от царете, основатели на Рим, Ромул. Този първи опит за подреждане на времето е бил разделен на десет месеца, базирани на лунни изчисления, които сумарно представлявали 304 дни. Календарът, през цялото време, в което е действал, е бил и причина четирите сезона да започнат да падат през различно време на годината, а не в това, на което принадлежали.

Имената на месеците, по ред, били:

Martivs: В чест на Марс, прародител на римския народ и баща на създателя на Рим, Ромул.

Aprilis: Смята се, че е посветен на Венера.

Maivs: Смята се, че е бил посветен на майката на Меркурий, Майската богиня.

Ivnivs: Посветен на Юнона. Същестуват и други вероятности за посвещаването му, по-малко известни.

Qvintilis: Наречен е така, заради това, че е петият месец (qvinqve-пет). След смъртта на Юлий Цезар започва да се нарича Ivlivs в негова чест, бидейки това месецът на неговото раждане.

Sextilis: Шестият месец (sex-шест). През януари 27 г. с постановление на римския Сенат месец секстилий е преименуван в август на името на император Октавиан Август.

Тъй като император Цезар Август за първи път стана консул през месец секстилий, тъй като и трите му триумфални завръщания в столицата станаха пак през този месец, тъй като легионите от хълма Яникул се присъединиха към него пак през този месец, а и Египет падна под властта на римския народ през същия месец, оттук следва, че този месец е бил и е най-щастливият на нашата империя, във връзка с което сенатът решава той да се преименува в август.[1]

September: Седмият месец (septem-седем)

October: Осмият месец (octo-осем)

November: Деветият месец (novem-девет)

December: Десетият месец (decem-десет)

Следващата намеса е извършена с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните, от цар Нума Помпилий, прибавяйки впоследствие на десетичната система от месеци, още два нови:

Ianvarivs: В чест на Янус, най-древният Бог в римския пантеон.

Febrvarivs: Посветен на Фебруо, по-познат под името Pluton (испански), Pluto (английски). Богът на церемониите по пречистване, които се извършвали този месец, за да се премахнат вините и грешките, допуснати през изминалата година, с цел започване на чисто новата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Макробий, Сатурналий, I, 12, 36

Вижте също[редактиране | edit source]