Свети Георги (Добрич)
| „Свети Георги“ | |
 | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Добрич |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Варненска и Великопреславска |
| Архиерейско наместничество | Добричка |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1864 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги Победоносец“ е православна църква в град Добрич, България, част от Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква. Сградата е обявена за паметник на културата.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в центъра на града, в непосредствена близост до Етнографската къща.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е най-старата запазена в Добрич. Изградена е през 1843 година от устабаши Русин Русинов от село Керека, Дряновско, която изгаря по време на Кримската война заедно с Долната българска махала. Възстановена е върху оцелелите си долни части под междинния тънък корниз през 1864 година, вероятно също от дряновски майстори. Парите за строежа са от дарения на българите от града и околията. Мястото е дар от Иван Хадживълков. Църквата е изписана и осветена през 1889 година от митрополит Симеон Варненски и Преславски.[1][2] Камбанарията е с неизвестна датировка.[2] Последната реставрация на храма е в 2000 година.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е малка трикорабна базилика,[1] висока едва 12 m.[2] Дело е на неизвестни майстори, които принадлежат или поне са запознати с школата на Колю Фичето.[1] Входовете са два. Преддверието е изградено допълнително.[2]
Стенописите са изработени от представителя на Дебърската художествена школа Козма Блаженов. Негов е и резбованият иконостас,[1] както и част от иконите – „Свети Илия“, „Архангел Михаил“ (датирана 3 април 1888 г.), „Свети Георги“ (датирана 9 октомври 1889 г.), „Света Богородица“ (датирана 26 юли 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Иисус Христос“ (датирана 1 август 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Свети Йоан Кръстител“ (датирана 1889 г.), „Свети Стефан“, „Свети Николай“ и 16 апостолски икони, 8 сцени на третия ред на иконостаса и една „Света Троица“. На малките иконостаси има „Свети Георги“ и „Свети Спиридон“.[3] Част от иконите са дело на Недко Тодорович (1820-1910) от Жеравна, Хараламби Тодоров от Пирдоп и Николай Василев от Шумен.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Православен храм „Св. Вмч. Георги“ // Пъстрото лице на Добруджа. Архивиран от оригинала на 2019-08-28. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ а б в г д е Храм „Свети Великомъченик Георги“ – Добрич // Православни ценности. Посетен на 28 август 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
