Свети Георги (Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Георги“
Карта Местоположение
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоДобрич
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияВарненска и Великопреславска
Архиерейско наместничествоДобричка
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1864 г.
Статутдействащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги Победоносец“ е православна църква в град Добрич, България, част от Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква. Сградата е обявена за паметник на културата.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен в центъра на града, в непосредствена близост до Етнографската къща.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е най-старата запазена в Добрич. Изградена е през 1843 година от устабаши Русин Русинов от село Керека, Дряновско, която изгаря по време на Кримската война заедно с Долната българска махала. Възстановена е върху оцелелите си долни части под междинния тънък корниз през 1864 година, вероятно също от дряновски майстори. Парите за строежа са от дарения на българите от града и околията. Мястото е дар от Иван Хадживълков. Църквата е изписана и осветена през 1889 година от митрополит Симеон Варненски и Преславски.[1][2] Камбанарията е с неизвестна датировка.[2] Последната реставрация на храма е в 2000 година.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е малка трикорабна базилика,[1] висока едва 12 m.[2] Дело е на неизвестни майстори, които принадлежат или поне са запознати с школата на Колю Фичето.[1] Входовете са два. Преддверието е изградено допълнително.[2]

Стенописите са изработени от представителя на Дебърската художествена школа Козма Блаженов. Негов е и резбованият иконостас,[1] както и част от иконите – „Свети Илия“, „Архангел Михаил“ (датирана 3 април 1888 г.), „Свети Георги“ (датирана 9 октомври 1889 г.), „Света Богородица“ (датирана 26 юли 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Иисус Христос“ (датирана 1 август 1889 г. и подписана „Дела Козма Блаженов от Западна Македония“), „Свети Йоан Кръстител“ (датирана 1889 г.), „Свети Стефан“, „Свети Николай“ и 16 апостолски икони, 8 сцени на третия ред на иконостаса и една „Света Троица“. На малките иконостаси има „Свети Георги“ и „Свети Спиридон“.[3] Част от иконите са дело на Недко Тодорович (1820-1910) от Жеравна, Хараламби Тодоров от Пирдоп и Николай Василев от Шумен.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Православен храм „Св. Вмч. Георги“ // Пъстрото лице на Добруджа. Архивиран от оригинала на 2019-08-28. Посетен на 28 август 2019 г.
  2. а б в г д е Храм „Свети Великомъченик Георги“ – Добрич // Православни ценности. Посетен на 28 август 2019 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.