Безусловна капитулация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Безусловната капитулация е понятие и термин въведен в международните отношения и практика за особения начин по който завършва Втората световна война за победените.

През януари 1943 г. на среща в Казабланка между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, американският президент предлага предвид изхода от битката при Ел Аламейн и особенно с оглед развоя на Сталинградската битка, съюзниците да приемат предложение за мир единствено при условията на "безусловна капитулация" на Германия и нейните съюзници, сред които е и България. На практика тази инициатива бетонира Втората световна война защото Германия принудително е върната към концепцията за тоталната война, особенно след срещата на външните министри на съюзниците в Москва през октомври 1943 г., когато Съветския съюз се присъединява към формулата, която договорка е скрепена и обявена посредством московската декларация и официализирана на Техеранската конференция. [1]

Като цяло Чърчил не одобрява заложената "философия" в "безусловната капитулация". Според него това ще накара германците да се бият още по-ожесточено, което само ще удължи и оскъпи войната. Чърчил също така не споделя плановете на Рузвелт за преобразяване на следвоенна Германия, разглеждайки ги като утопия, понеже е обсебен от фиксидеята да ограничи влиянието на Съветския съюз върху следвоенна Европа. [1]

Безусловната капитулация изисквана от Япония става причина и за атомните бомбардировки през 1945 г. с които на практика приключва най-опустошителната война в историята. Терористичните бомбардировки над България през 1943/44 г. също са проведени тактически с тази цел.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 603-604. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.

Вижте също[редактиране | edit source]