Канцлер на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Канцлер на Германия е постът на оглавяващия правителството на Германия. Официалната титла на заемащия поста се мени няколко пъти в историята на Германия. В най-новата история, заемащият поста се означава като „Бундесканцлер“ (Bundeskanzler/in), което в превод от немски е федерален канцлер. Често се съкращава и само като „канцлер“ (Kanzler/in). Текущият канцлер на Германия е Ангела Меркел, преизбрана за втори път през 2013 година, след успешен първи и втори мандат. Тя е първата жена канцлер на Германия и като такава на немски се означава като Bundeskanzlerin.

Канцлерският пост, специфичен за германската политическа система, съответства на министър-председател в други страни.

Историята на поста канцлер датира още от времето на Свещенната Римска империя. По това време титлата канцлер е използвана в редица немскоговорещи кралства. Съвременното значение на поста канцлер е дадено от Ото фон Бисмарк, който става първият канцлер в рамките на Северногерманския съюз през 1867 година. По това време поста се нарича на немски Бундесканцлер (Bundeskanzler). След обединението на Германия през 1871 година поста се означава като Райхсканцлер (Reichskanzler), въпреки че в редица държави извън Германия продължава да се нарича само канцлер. С приемането на Германската конституция през 1949 година, се възвръща и старото име на поста, а именно Бундесканцлер.

По време на различните исторически периоди, ролята на канцлера е различна. От 1871 до 1918 година, канцлерът отговаря само пред кайзера. След конституционните промени от 1918 година, на парламента е дадено право да отстранява канцлера от поста му. Според конституцията на Ваймарската република от 1919 година, канцлерът се назначава директно от президента и отговаря пред парламента. По времето на Нацистка Германия, след смъртта на президента Паул фон Хинденбург, конституцията не се спазва. От 1949 година конституцията на Германия дава големи правомощия на канцлера, докато ролята на президента е ограничена. В съвременна Германия ролята на канцлера е de facto на върховен главнокомандващ.

От създаването му през 1867 година, общо 33 личности са заемали поста канцлер на Германия и повечето от тях са титуловани като канцлери.

Историческа употреба[редактиране | edit source]

Най-висшият духовник към императорския дворец в рамките на Свещената Римска империя е означаван като канцлер в административни документи. Така например, до края на съществуването на Свещената Римска империя, архиепископа на Майнц е официално титулуван като германски канцлер, архиепископа на Кьолн е титулуван като канцлер на Италия, а архиепископа на Трир като канцлер на Бургундия. Тези три архиепископа са и курфюрсти на империята. Още от средновековието, канцлерският пост е носел политическа сила.

В рамките на Германската демократична република, която съществува в периода между 7 октомври 1949 и 3 октомври 1990 година, постът на канцлер не съществува. Еквивалентната позиция е „министър-президент“ или „председател на министерския съвет на ГДР“.

Канцлерски пост по времето на Северногерманския съюз (1867–1871)[редактиране | edit source]

Главата на правителството на Северногерманския съюз, създадено на 1 юли 1867 година, има титлата Бундесканцлер. Единственият човек заемал този пост е министър-председателят на Прусия, Ото фон Бисмарк.

Кралят на Прусия е коронован за германски кайзер във Версайския дворец на 18 януари 1871 година, което променя статута на държавното обединение, но въпреки това Северногерманският съюз продължава да съществува до създаването на конституцията на германската империя, която влиза в сила на 16 април 1871 година. Ото фон Бисмарк остава на поста канцлер до тази дата. През периода между януари и април, Северногерманския съюз е означаван като Германска конфедерация, след като южните държави (без Австрия) се присъединяват към съюза.

Канцлерът се избира директно от краля на Прусия в неговата роля на президент в рамките на Северногерманския съюз. Ролята на канцлера и неговите правомощия са сходни с тези на наследяващия го пост от 1871 година.

Канцлерски пост по времето на Германската империя (1871–1918)[редактиране | edit source]

От началото на 1871 година, в рамките на Германската империя, канцлерът е едновременно първи министър на кайзера и председател на бундесрата (горната камара на германския парламент). Канцлерът не е избиран от парламента (Райхстаг) и не се отчита пред парламента. Вместо това, изборът на канцлер се прави директно от кайзера.

Правителството се състои в приоритетен ред от:

Практически, външните министри на държавите в рамките на съюза, оглавяват своите представители във федералния съвет и по този начин стоят по-високо от канцлера. Поради тази причина Бисмарк продължава, почти през цялото време на мандата си, да заема длъжността канцлер и външен министър на Прусия, запазвайки реална власт. Тъй като представителите на Берлин контролират 17 гласа в бундесрата, Бисмарк запазва ефективно контрола над парламентарните обсъждания чрез споразумения с по-малките страни.

Мандатът на канцлера е с относително нисък статут в рамките на империята, пред този на паламентарните представители на страните-членки. Самата титла канцлер символизира силна монархо-бюрократична позиция и носи антипарламентарен компонент.

През 1871 година, обаче, концепцията за федерален канцлер се трансформира в управителна длъжност на новоформираната Германска империя, която включва и южните държави. Дори и с тази стъпка, отново функцията на канцлер е с по-малка власт от оглавяващите правителствата на държавите в съюза. Нито канцлера, нито лидерите на парламентарните представителства използват титлата министър до 1918 година. Постът през тези години се означава като райхсканцлер (имперски канцлер).

Конституцията на Германия се променя на 29 октомври 1918 година, когато на парламента е дадено право да отстранява канцлера. Но дори тази промяна не спира революцията, която настъпва няколко дена по-късно.

Канцлерски пост в периода между 1918 и 1919 година[редактиране | edit source]

На 9 ноември 1918 година, Максимилиан фон Баден предава поста на канцлер на Фридрих Еберт. Еберт изпълнява длъжността начело на германското правителство за около три месеца, между края на Германската империя и първото заседание на парламента през февруари 1919 година. Той не използва титлата канцлер.

По същото време, Фридрих Еберт е и председател на „Съвета на народните представители“ до 29 декември 1918 година, заедно с независимия социалдемократ Хуго Хас.

Канцлерски пост по времето на Ваймарската република (1919–1933)[редактиране | edit source]

Постът на канцлер е запазен в годините на съществуване на Ваймарската република. Канцлерът се избира директно от президента и се отчита пред райхстага.

В този период, канцлерският пост е с ограничени правомощия. Подобно на министър-председателя на Франция, германският канцлер по времето на Ваймарската република е не повече от длъжностно лице. Решенията на кабинета се взимат посредством гласувания с мнозинство. Практически повечето правителства от това време разчитат на солидна подкрепа от президента, тъй като е трудно постигането на мнозинство в парламента.

Канцлерски пост по времето на Третия райх (1933–1945)[редактиране | edit source]

Адолф Хитлер става канцлер на Германия през 1933 година, точка която историците наричат начало на Третия райх. След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 година“, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години — т.е. канцлера може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента. Постът набира още повече власт през август 1934 година, когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт“ слива постовете на канцлер и президент в нов пост — фюрер. Въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер“. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 година, самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер. На 30 април 1945 година, Адолф Хитлер се самоубива и краткотрайно е наследен от Йозеф Гьобелс съгласно завещанието на Хитлер. След като и Гьобелс извършва самоубийство, властта се поема от гросадмирал Карл Дьониц в качеството на президент. Дьониц избира консервативния Люц Граф Шверин фон Крозиг за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно двата поста, в лицето на Карл Дьониц и Люц Граф Шверин фон Крозиг, официално преговарят в капитулацията на Германия през Втората световна война.

Канцлерски пост във Федерална република Германия (от 1949)[редактиране | edit source]

Канцлерския кабинет в Берлин

През 1949 година германската конституция дава на канцлера широки права в рамките на правителствената политика. Титлата е променена отново на бундесканцлер. Някои наблюдатели означават устройството Германия от този период, като „канцлерска демокрация“. Федералното правителство се състои от канцлер и неговия кабинет от министри.

Пълномощията на канцлера се дават от основния закон на Федерална република Германия и на практика това е лидерът на партия (или коалиция) държащо мнозинство в парламента (бундестаг). С изключение на Хелмут Шмит, канцлерът обикновено е и лидер на своята партия. Такъв е и случая с канцлера Герхард Шрьодер, които е избран през 1999 година, но напуска поста на лидер на социалдемократическата партия през 2004 (около година преди изборите).

Канцлерът на германия официално се адресира като „Herr Bundeskanzler“ (Хер Бундесканцлер) ако е мъж или в случай на жена, както е настоящия канцлер Ангела Меркел официалния адрес е „Frau Bundeskanzlerin“ (Фрау Бундесканцлерин).

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Klein, Herbert, ed. 1993. The German Chancellors. Berlin: Edition.
  • Padgett, Stephen, ed. 1994. The Development of the German Chancellorship: Adenauer to Kohl. London: Hurst.

Статии[редактиране | edit source]

  • Harlen, Christine M. 2002. "The Leadership Styles of the German Chancellors: From Schmidt to Schröder." Politics and Policy 30 (2 (June)): 347–371.
  • Helms, Ludger. 2001. "The Changing Chancellorship: Resources and Constraints Revisited." German Politics 10 (2): 155–168.
  • Mayntz, Renate. 1980. "Executive Leadership in Germany: Dispersion of Power or 'Kanzler Demokratie'?" In Presidents and Prime Ministers, ed. R. Rose and E. N. Suleiman. Washington, D.C: American Enterprise Institute. pp. 139–71.
  • Smith, Gordon. 1991. "The Resources of a German Chancellor." West European Politics 14 (2): 48–61.

Вижте също[редактиране | edit source]