Хелмут Кол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хелмут Йозеф Михаел Кол (немски: Helmut Josef Michael Kohl) е германски консервативен политик от Християн-демократическия съюз (ХДС). Роден е в семейството на Ханс Кол,който бил държавен служител. Хелмут Кол е третото дете на едно силно религиозно католическо семейство.По-големият му брат загива по време на Втората световна война. Кол завършва гимназията Макс Планк. През 1950 год. се установява във Франкфурт, където изучава право. През 1951 се прехвърля в университета в Хайделберг където продължава обучението си по история и политически науки. През 1956 год.става асистент на Алфред Вебър, две години по-късно става доктор по философия, след защитата на тезата си "Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година". През 1960 е избран за водач на ХДС и заема този пост до 1969. От 1966 г. до 1973 г. е член на федералния съвет на партията.За определен период от време е професор в университета в Хайделберг. От 19 май 1969 г. е министър председател, а през 1971 се кандидатира за канцлер,но не е избран.Едва през 1982 год. той става канцлер на Германия от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998 (до 1990 само на Западна Германия). Председател на ХДС от 1973 до 1998 година. Шестнадесетте години на власт като федерален канцлер на Германия са най-продължителните от времето на Ото фон Бисмарк. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно Германия подписва Маастрихтския договор под негово ръководство. По време на неговото управление най-силно се набляга на икономиката и на международната политика на Германия. Привърженик е на умерената социял-демократическа политика,единствените му по агресивни възгледи идват в подкрепата му политиката на Рейгън по отношение на СССР.По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото.
Хелмут Кол, заедно с президента на Франция Франсоа Митеран, получава международната награда "Карл Велики" през 1988 година. През 1998 година Кол е обявен за "Почетен гражданин на Европа" от европейските държавни глави, за приноса си към обединяването и кооперирането между европейските държави. Той е първият човек след Жан Моне, получил това отличие.
