Франц фон Папен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц фон Папен
Франц фон Папен
Мандат
1 юни 1932 – 17 ноември 1932
Вицеканцлер
 - 1930-1932 Херман Дитрих
Предшественик Хайнрих Брюнинг
Наследник Курт фон Шлайхер
Мандат
30 януари 1933 – 7 август 1934
Райхспрезидент
 - 1925-1934 Паул фон Хинденбург
Предшественик Херман Дитрих
Роден 29 октомври 1879 г.
Верл, Германска империя
Починал 2 май 1969 г. (на 90 г.)
Оберзасбах, Германия
Религия Римокатолик
Полит. партия ГЦП (до 1932 г.)
Професия офицерполитик
Подпис Von Papen Unterschrift.jpg
Военна служба
Години на служба 1907 - 1918 г.
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание Полковник
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Франц Йозеф Херман Михел Мариа фон Папен (на немски: Franz Joseph Hermann Michael Maria von Papen чуй чуй) (29 октомври 1879 - 2 май 1969 г.) е немски политик, държавник и дипломат, който изиграва важна роля за Хитлер по пътя към властта.

Папен принадлежи към 24-те подсъдими главни военни престъпници в Нюрнбергските процеси, изправени пред Интернационалния военен съд (ИВС). На 1 октомври 1946 г. е оправдан по всички обвинения. При завършващ парламентарен съдебен процес обаче е осъден на 8 год. работнически лагер.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Франц фон Папен е роден на 29 октомври 1879 г. във Верл, провинция Вестфалия, Германска империя в заможно благородно семейство. Бащата е земевладелец, а синът избира военната кариера и става лейтенант в кавалерийски полк през 1907 г. През 1913 г. е прехвърлен като капитан в генералния щаб. След като служи като военно аташе в Мексико,[1] е изпратен на подобен пост във Вашингтон по време на Първата световна война. От там 1915 г. е изгонен по обвинение в шпионаж и подривна дейност, а в това число и в планиране на диверсия. След това командва батальон на германо-френския фронт. През 1918 г. е изпратен да служи като началник-щаб в турската четвърта армия в Палестина.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната фон Папен в чин подполковник прекратява военната си кариера и започва да се занимава с политика. От 1921 до 1932 г. като член на дясното крило на католическа партия „Център“, той представлява интересите на земеделците от избирателния си район в Пруския ландтаг. Проваляйки се в опита си да влезе в немския Райхстаг, той се присъединява към индустриалиста Флориан Клюкнер в опита му да придобие контрол над Германия, водещ католически ежедневник. Папен овладява значителен дял от акциите на вестника и става председател на управителния му комитет. По същото време се оженва за дъщерята на индустриалист от Саар. Факт, който му осигурява ценни връзки, обещаващи добро бъдеще.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Отскоро захванл се с политика фон Папен не е възприеман сериозно от никого. Но е амбициозен, невъзмутим и с доста късмет. Мъж с безупречно поведение в обществото, Папен е непоправим реакционер, който разсъждава старомодно. Той свързва личните си интереси на член на висшата класа от обществото с тези на държавата и подкрепя антипарламентарната и антирепубликанската дясна клика. Националистическите и монархическите си идеи представя с псевдохристиянска лексика, която му спечелва малко популярност и привърженици. Фон Папен е член на консервативния „Клуб на господата“ (на немски: Deutscher Herrenklub), чието общество се смята за достойно за божието право да поеме властта и богатствата, за да контролира съдбата на Германия. Папен се възползва максимално от връзките си с духовенството като благороден католик, с райхсвера като бивш офицер от генералния щаб и с индустриалистите от Рейнланд чрез фамилията на жена си.

На президентските избори през 1925 г. фон Папен не подкрепя кандидата на собствената си партия Вилхелм Маркс, а фелдмаршал Паул фон Хинденбург и губи всякакво влияние вътре в нея.

Райхсканцлер (1932)[редактиране | edit source]

На 1 юни 1932 г. той е назначен, с подкрепата на генерал Курт фон Шлайхер, на канцлерския пост, освободен от Хайнрих Брюнинг. Фон Папен създава консервативен кабинет, в който влизат четирима барони и един граф, а никой от тях няма значителна подкрепа в райхстага. Подиграван заради „Баронския си кабинет“ фон Папен дава да се разбере, че има намерение да върне германското общество към предишния му класов фундамент.

Партията на фон Папен след назначаването му за канцлер разглежда приемането на поста от негова страна като предателство спрямо Брюнинг и от ръководството ѝ се взима единодушно решение фон Папен да бъде изключен. Кабинетът му (определян от него като „Кабинет на националната концентрация“) е толериран единствено от Германската национална народна партия (на немски: Deutschnationale Volkspartei).

На 4 юни по настояване на фон Папен Хинденбург разпуска райхстага и са насрочени нови избори. Междувременно фон Папен трябва да се справи с досадния проблем какво да се предприеме спрямо Хитлер. В съответствие с обещанието си към фон Шлайхер, Папен премахва забраната на SA и SS (14 юни 1932 г.), а Хитлер му обещава подкрепа на правителството. Между 17 юни - 9 юли 1932 г. на конференцията в Лозана той постига започнатото от Брюнинг, а именно намаляване на репарационния дълг на Германия на три милиарда райхсмарки. На 20 юли в демонстрация на сила фон Папен сваля Пруското правителство, водено от лидера на социалдемократите Ото Браун и се обявява за имперски комисар на областта. На изборите за райхстаг на 31 юли NSDAP става най-силната партия в парламента. Хитлер отказва на предложението на Папен да стане вицеканцлер.

На 9 септември с извънреден закон от кабинета на Папен в сила влиза икономическа програма за разкриване на работни места, която предвижда засилване на държавните разходи чрез намаляване на надниците. Профсъюзите я отхвърлят. След потвърден с голямо мнозинство (512 на 42) вот на недоверие за правителството Хинденбург отново разпуска райхстага. За фон Папен е невъзможно да спечели мнозинство на следващите избори за райхстаг на 6 ноември 1932 г. Популярността на комунистите силно нарастват, а сблъсъците между военизираните формирования на KPD и NSDAP стават все по-ожесточени. На 13 ноември 1932 г. фон Папен изпраща писмо на Хитлер, с което го моли „да обсъдят обстановката“, но предложените от канцлера условия са отхвърлени от Хитлер като неприемливи. Райхсинистърът на отбраната фон Шлайхер охладнява към фон Папен заради твърде реакционерската му политика и отказва повече да го подкрепя.

Кабинет „фон Папен“[редактиране | edit source]

юни-ноември 1932 г.

Канцлера фон Папен прави обръщение към американското радио.

29 октомври 1932 г.

Сваляне от поста райхсканцлер[редактиране | edit source]

Фон Шлайхер успява да убеди фон Хинденбург да отстрани Папен от всичките му постове. На 17 ноември Папен и целият му кабинет подават оставка, а на 3 декември 1932 г. канцлерският пост е поет от самия фон Шлайхер.

Фон Папен е твърдо решен да му отвърне на този удар. Шлайхер му предлага да стане посланик в Париж, но Папен отказва. На 4 януари 1933 г. той провежда историческа среща с Хитлер в Кьолн в дома на посредника им, заможния банкер Курт Фрайхер фон Шрьодер. Огорчен от предателството на фон Шлайхер, Папен успява да убеди фон Хинденбург да направи Хитлер канцлер. На 29 януари 1933 г. президентът нарежда на Папен да проведе преговори с Хитлер за поемането от негова страна на канцлерския „пост по условията предвидени в конституцията“. На следващия ден назначението на Адолф Хитлер е вече факт. Фон Папен по изискване на фон Хинденбург става вицеканцлер и имперски комисар на Прусия. Президентът заявява, че е склонен да приема лично Хитлер само в присъствието на Папен. Поставяйки себе си на разположение на нацистите фон Папен вярва, че ще съумее да контролира Хитлер и отново да си спечели върховната политическа власт. На 21 март 1933 г. вицеканцлерът подписва указ за амнистия на престъпленията, извършени в хода на „националната революция“.

Вицеканцлер (1933-1934)[редактиране | edit source]

Хитлер и Папен: 1 май 1933 г.

Като вицеканцлер фон Папен участва, макар и неволно, в поемането на контрола на държавата от страна на Хитлер. През април Хитлер назначава себе си за имперски наместник на Прусия и така отнема прерогативите на Папен като имперски комисар. На 20 юли 1933 г. Папен подписва конкордат с Ватикана, а от 13 ноември е упълномощен да се занимава с въпросите на Саар. На 17 юни 1934 г. в реч в университета в Марбург, той призовава нацистките ексцесии да бъдат спрени, да бъде сложен край на революцията, да се възстанови приличието в страната. Атакуван е и министъра на пропагандата Й. Гьобелс. Тази реч оказва влияние на целия процес, довел до „Нощта на дългите ножове“ (на немски: Nacht der langen Messer) (30 юни 1934 г.). При провежданата срещу SA чистка Папен прекратява работата си като вицеканцлер и е арестуван. В хода на събитията един от сътрудниците в щаба му е убит, а пет други са арестувани. След освобождението му на 2 юли Папен за втори път подава оставка, заявявайки, че не може да изпълнява досегашните си задължения „докато не бъде реабелитирана неговата и на сътрудниците му чест“. Хитлер дава обещание да „възстанови авторитета“ му и да освободи сътрудниците му.

Двамата постигат споразумение - Папен ще остане на поста вицеканцлер до септември 1934 г., след което ще премине на служба в Министерство на външните работи. На следващия ден след неуспешния нацистки преврат в Австрия - 26 юли 1934 - немският посланик във Виена фон Рит е сменен от фон Папен. В Австрия фон Папен работи за аншлус. По линията на посолството той подпомага финансово и политически прогермански настроените националистически организации. Поставя си за цел да подкопае позициите на австрийския канцлер Курт фон Шушниг. На 25 януари 1938 г. австрийската полиция извършва обиск на помещенията на местния ръководен комитет на нацистите. Сред документите, по думите на самия Папен, е открит и план, според който за повод за нахлуване в Австрия е трябвало да послужи убийството му. На 4 февруари 1938 г. след сгромолясването на правителството е свален от поста на ръководител на специалната мисия във Виена. Отзован е на 10 март 1938 г. От 29 април 1939 г. до август 1944 г. служи като посланик в Анкара. На 14 август за военни заслуги е награден с орден „За заслуги“ — Рицарски кръст с мечове.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

През април 1945 г. фон Папен е арестуван в Рур от войници на американската 9-та армия. На следващата година е изправен на съд пред Интернационалния военен съд в Нюрнберг. Папен дистанцира себе си от вината на нацистите и се представя като изненадан от предявените му обвинения. Съдът го обвинява заради интригите му в операцията по аншлуса, но на 1 октомври 1946 г. го оправдава по всички обвинения, защото „такива постъпки са против политическия морал, но колкото и лоши да са, те не са криминални.“ Но през февруари 1947 г. немският денацификационен съд го осъжда на осем месеца затвор като главен нацистки военнопрестъпник. Папен обжалва присъдата и през януари 1949 г. е обявен за виновен втора степен и е освободен.

Следвоенни години и смърт[редактиране | edit source]

Много години след войната, през 1950-те фон Папен се опитва отново, но безуспешно да влезе в политиката. Последните си години прекарва в замъка Бенценхофен (Горна Швабия), където успява да напише и издаде няколко книги и спомени разказващи главно за политиката водена от него през далечната 1933 г. Умира на 2 май 1969 г. в Оберзасбах, провинция Баден-Вюртемберг, Западна Германия.[2]

Публикации[редактиране | edit source]

  • Appell an das deutsche Gewissen. Reden zur nationalen Revolution., Олденбург 1933 г.
  • Der Wahrheit eine Gasse., Мюнхен 1952
  • Europa, was nun? Betrachtungen zur Politik der Westmächte., Гютинген 1954 г.
  • Vom Scheitern einer Demokratie. 1930–1933., Майнц 1968 г.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (англ.) Henry Mason Adams/ Robin K. Adams: Rebel Patriot. A Biography of Franz von Papen. Santa Barbara 1987.
  • (нем.) Jürgen Arne Bach: Franz von Papen in der Weimarer Republik. Aktivitäten in Politik und Presse 1918–1932. 2. Auflage. Droste Verlag, Düsseldorf 1977, ISBN 3-7700-0454-X.
  • (нем.) Bernd Braun: Die Reichskanzler der Weimarer Republik. Zwölf Lebensläufe in Bildern. Düsseldorf 2011, ISBN 978-3-7700-5308-7, ст. 406–439.
  • (нем.) Theodor Eschenburg: Franz von Papen. In: VJZG 1, 1953, ст. 153–169.
  • (англ.) Larry Eugene Jones: Franz von Papen, the German Center Party, and the Failure of Catholic Conservatism in der Weimar Republic. In: Central European History. Jg. 38, 2005, ст. 191–217.
  • (рус.) Франц фон Папен Вице-канцлер Третьего рейха. Воспоминания политического деятеля гитлеровской Германии. 1933—1947. — М..: Центрполиграф, 2005. — 592 с. — ISBN 5-9524-1911-9
  • (нем.) Franz Müller: Ein „Rechtskatholik“ zwischen Kreuz und Hakenkreuz. Franz von Papen als Sonderbevollmächtigter Hitlers in Wien 1934–1938. 1990.
  • (нем.) Joachim Petzold: Franz von Papen. Ein deutsches Verhängnis. München/Berlin 1995.
  • (нем.) Hans Rein: Franz von Papen im Zwielicht der Geschichte. Sein letzter Prozess. 1979.
  • (англ.) Richard W. Rolfs: The Sorcerer's Apprentice. The Life of Franz Von Papen. 1996.
  • (нем.) Karl-Heinz Roth: Franz von Papen und der Deutsche Faschismus. In: Zeitschrift für Geschichtswissenschaft (ZfG), Jg. 51 (2003), ст. 589–625.
  • (нем.) Wilhelm von Sternburg (Hrsg.): Die deutschen Kanzler. Von Bismarck bis Schmidt. Fischer-Taschenbuch-Verlag, Frankfurt 1987.
  • (нем.) Erich Stockhorst: 5000 Köpfe – Wer war was im Dritten Reich. Arndt, Kiel 2000, ISBN 3-88741-116-1.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Tim Weiner: FBI. Die wahre Geschichte einer legendären Organisation. S. Fischer, Frankfurt am Main 2012, S. 23.
  2. Франц фон Папен Вице-канцлер Третьего рейха. Воспоминания политического деятеля гитлеровской Германии. 1933—1947. — М..: Центрполиграф, 2005.

Външни препратки[редактиране | edit source]