25-те точки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Програмата за управление на Германската работническа партия, възприета постфактум за такава и на НСДАП е кратка, ясна и радикална формулировка на фундаменталните постановки на националсоциалистическия мироглед.

За Адолф Хитлер тези точки са фундаментални и не подлежат на промяна. Те са потвърдени и утвърдени наново след вътрешнопартийната конфронтация с привържениците на Грегор Щрасер през 1926 г. в Бамберг и остават неизменна партийна програма до края на Третия Райх (според някои изследователи обаче рядко партийна практика).

25-те точки са съставени от Антон Дрекслер, Готфрид Федер и Адолф Хитлер през февруари 1920 г.:

  1. Обединение на всички германци в един Райх на основата на правото на народите на самоопределение;
  2. На основата на правото на самоопределение и равноправие на немския народ с другите народи, утвърждаване правото на Германия сама свободно да определя отношенията си с другите народи и държави, чрез отхвърляне на Версайския договор и Сен-Жерменския договор;
  3. Искане за предоставяне на допълнителни територии за осигуряване на прехраната и за уреждане въпроса с пренаселеността на Германия, посредством жизнено пространство (Lebensraum);
  4. Гражданството се определя от расата. Никой евреин не може да бъде гражданин на Германия;
  5. Чужденците в Германия да бъдат само гости и да са обект на специални закони;
  6. Служебните постове да не се раздават по "политическа семейственост", а в зависимост от качествата и квалификацията;
  7. Постигане на народното благо чрез държавата. Прехраната на гражданите е от първостепенно значение за държавата. В случай, че държавните ресурси се пренатоварят, хората, които не са германски граждани да бъдат изключени от държавните привилегии;
  8. Да се прекрати имиграцията на чужденци;
  9. Равни права и задължения за всички граждани;
  10. Всеки гражданин да работи за общото благо;
  11. Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани;
  12. Всички печалби от войната (Първа световна война) да бъдат конфискувани;
  13. Всички големи тръстове (монополи) да бъдат национализирани;
  14. Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им;
  15. Достатъчна осигуровка за старини;
  16. Създаване на здрава средна класа и нейното съхранение чрез подкрепа на дребните производители и търговци, като им се предоставят (площи в) големите магазини;
  17. Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи;
  18. Безмилостно преследване на тежките престъпления и спекулантите;
  19. Материалистичното (виж материализъм) Римско право да се замести с Германско право (виж идеализъм);
  20. Дълбоки преобразувания в националната образователна система;
  21. Държавата да подпомага майчинството и да стимулира развитието на младежта;
  22. Премахване на платената наемна армия и създаване на народна армия (Вермахт);
  23. Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях;
  24. Свобода на вероизповеданията с изключение на религии (юдаизъм), които застрашават германската раса. Партията не се обвързва изключително с едно вероизповедание (католицизъм или лутеранство), но да се противопостави на еврейския материализъм;
  25. Силна централна власт с централизирано управление за осъществяване на ефективно законодателство.[1][2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 417-418. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.
  2. Речник на Третия Райх, стр. 169-170. Еквус Арт, Постскриптум, ISBN 954-8029-41-3; ISBN 954-91122-1-7, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]