Антикоминтернов пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антикоминтерновият пакт е подписан на 25 ноември 1936 година от Германия и Япония в Берлин. Целта му е да се бори срещу Коминтерна, но в действителност цели установяването на световно господство. На 6 ноември 1937 година се присъединява Италия. Основното съдържание на пакта е формулирано като съглашение, с което се задължават участниците в случай на конфликт със СССР "незабавно да се обсъдят мерки, необходими за защита на общите интереси". Участниците се задължават "... без взаимно съгласие да не сключват със СССР каквито и да било политически договори, които биха противоречали на духа на настоящето съглашение" [1]. Към него се присъединяват европейските съюзници на Германия - Унгария (24 февруари 1939 г.), Испания (27 март 1939) и Манджурия.

След подписването на съветско-германския пакт за ненападение през август 1939 г., Антикоминтерновият пакт се преустройва в Тристранен пакт - нов военен съюз между Германия, Италия и Япония. Към него се присъединяват европейските съюзници на Германия - Румъния на 23 ноември 1940 и България на 1 март 1941.

На 25 ноември 1941 година договорът е продължен за 5 години. С този пакт се слага начало на оформянето на Оста и подготовката за Втората световна война.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Akten zur deutschen auswärtigen Politik, 1918—1945. Ser. D. Bd. 1. S. 600 (Актове на немската външна политика 1918-1945)