Фолксдойче

Карта на историческото разпределение на немско говорещото население в Европа около 1910 година (без етническите немци в Прибалтика и района на река Волга).

Фолксдойче — на немски: Volksdeutsche са етнически немци, родния език на които е немския и които живеят извън границите на Третия райх (за разлика от „райхсдойче“ на немски: Reichsdeutsche - „немци от райха“).

Понятието възниква след Първата световна война, когато следствие на решенията от Версайския договор са коригирани границите на Германската империя и много германци остават да живеят в чужди страни. Използва се като термин 60-те години на ХХ век.

В периода на съществуване на Третия райх (1933—1945) „фолксдойче“ са имали особен статус както в пределите на самия райх, така и в съюзните страни.

Съгласно трактовката на Дорис Берген, авторството на термина „фолксдойче“ се приписва на Адолф Хитлер, който, предполага се, първи и самолично използва „фолксдойче“ в меморандум на Имперската Райхсканцелария от 1938 година. В този документ с термина фолксдойче се определят „хора, чийто език и култура имат германски корени, въпреки, че нямат германско гражданство“.

Така или иначе, за Хитлер и другите немци този термин носи в себе си няколко смислови оттенъци — чистота на кръвта, расово определение и дава идеологически оттенък на термина. В съответствие с немските постановления от 30-те години, около 30 милиона „фолксдойче“ живеят извън границите на райха, като главна част от тях се намират в източна Европа — Полша, Украйна, страните от Прибалтика и Румъния.

Нацистките фундаментални идеи за експанзия на изток още от преди Първата световна война, дават на „фолксдойче“ особена роля в немските планове за завоюване на територии в Източна Европа, което е взето предвид в разработката на План „Ост“.

Вижте също

• Версайска система от договори