Кристална нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Националсоциализъм
Nazi Swastika.svg
Нацистки организации
НСДАП
СА
СС
Министерство на пропагандата
Хитлерюгенд
Нацизмът в историята
Нацистка Германия
Бирен пуч
Нощ на дългите ножове
Нюрнбергски митинги
Кристална нощ
Холокост
Нюрнбергски процес
Неонацизъм
Нацистка идеология
Арийска раса
Нацистка пропаганда
Нацистки окултизъм
Нацистка архитектура
Моята борба
Нацизъм и движение
Расистка политика в Нацистка Германия
Нацистка евгеника
Докторски процес
Нюрнбергски процес
Сродни проекти
Кратък речник на Третия Райх
Неонацизъм
ODESSA

Кристалната нощ (на немски: Reichskristallnacht) се нарича нощта на 9 срещу 10 ноември 1938, в която избухва стихиен погром над евреите в Германия и Австрия. 7 500 еврейски магазини и стъклата им изпотрошени (от където идва и названието Кристална), а много апартаменти били опустошени в атмосфера на омраза и презрение от членове на групите на SA и SS, в различни немски градове и села. Именно заради изпочупените стъкла, нощта се нарича „кристална“. Според антихитлеристката съпротива, погромът е осъществен по лична заповед на Хитлер и при организационното участие на Гьобелс и Химлер и е представен като стихиен израз на народния гняв.

Разграбени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи.[1] 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 човека[2] са убити през Кристалната нощ според официалната статистика.

Според антихитлеристката съпротива, отговорни за събитията са водачите на Третия Райх, като впоследствие възникнала легендата, че Гьобелс и Химлер организирали този погром без знанието на Хитлер и той, като научил, много се ядосал. По-късно (след Втората световна война) ръководещият имперската преса Ото Дитрих опровергава тази версия и казва, че именно Хитлер е инициатор на Кристалната нощ.[3]

Събитията[редактиране | edit source]

На 28 октомври 1938 година Германия прави опит да депортира 12 000 евреи, полски граждани, от Германия в Полша. Евреите са откарани до реката, която маркира полско-германската граница и принудени да я прекосят, но полските гранични войници ги отпращат обратно през реката в Германия. Това положение се повтаря няколко дни, докато накрая полското правителство позволява да бъдат настанен във временни лагери за бежанци. Състоянието в тези лагери е „толкова лошо, че някои даже се опитаха да се върнат в Германия и бяха застреляни“, си спомня англичанка, която е помагала на бежанците, според еврейски следвоенни издания.[4]

Евреинът Хершел Гринспан, който живее във Франция, получава писмо от депортирани свои роднини, описващо ужасното положение, в което се намират. В изблик на гняв и отчаяние той прострелва на 7 ноември 1938 Ернст фон Рат, трети секретар от германското посолство в Париж. Ернст фон Рат е тежко ранен в стомаха и 2 дни по-късно умира от раните си получени при стрелбата. Убийството на Ернст фон Рат послужва като предтекст от нацистката пропаганда за обяснение на „народния гняв срещу евреите“ и стартиране на кампанията.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кристалната нощ бележи началото на холокоста
  2. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Расисткият антисемитизъм, I.Осъществяване на нацистките доктрини, 2.В навечерието на войната, стр. 102. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
  3. Книгата на Ото Дитрих "12 години с Хитлер", Мюнхен, 1955.
  4. “Recollections of Rosalind Herzfled”, Jewish Chronicle, September 28, 1979, page 80 cited in Gilbert, Martin. The Holocaust – The Jewish Tragedy. London: William Collins Sons & Co. Ltd, 1986.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]