Изгонване на евреите от Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческото събитие. За картината на Емилио Сала Франкес вижте Изгонване на евреите от Испания (картина).

Изгонването на евреите от Испания е едно от най-значимите събития в еврейската история, извършено точно на границата между Средновековието и Новото време.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Еврейската дума Сефарад се свързва с Испания през Средновековието. Етимологията ѝ идва от библейската книга на Овадия, където се говори за изгнанието на Израиля в Сефарад, имайки предвид най-западните еврейски общности по времето на Навуходоносор в Мала Азия. Значението на еврейската дума Сефарад през Средновековието придобива значение на нещо като западна или най-западна еврейска общност (виж Сефаради).[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Още незасъхнали са фреските в Сикстинската капела, когато се случва в годината на откриване на Америка и завършване на Реконкистата /с окончателното обединение на испанските земи по един скиптър и корона/, евреите да ги застигне едно от най-трагичните събития в тяхната история - изгонването им от обединена Испания.[1]

През 1475 година е превзет от турците и последният християнски фортпост по пътя на коприната - Кафа, което събитие отрязва и последната пряка връзка с възможност за търговия и обмен на Запада с Далечния изток.[2]

В Алхамбрайския декрет се казва :

Вие знаете, или вие трябва да знаете, че след като научихме, че поради многобройните си връзки с евреите някои лоши християни от нашето кралство продължават да поеврейчват или да извращават нашата свята католическа вяра. Ние бяхме наредили ... през 1480 година, евреите да живеят във всички градове изолирани ... с надежда това отделяне да тури край на злото. Освен това Ние наредихме да се установи в нашето кралство и господарство инквизицията, което и стана преди 12 години и доведе до осъждането на много виновни лица. Обаче голямото зло, причинявано на християните, продължи, довеждайки и до участието на евреите в похвати, които показаха, че те следват с всички средства подривното дело, за да отвърнат верующите от нашата свята католическа вяра ... Затова Ние, със съгласие и по съвест на всички прелати, благородници и рицари от нашето кралство и на другите хора на науката и съвестта, след зряло обмисляне на въпроса, решихме да заповядаме на всички евреи, мъже и жени, да напуснат нашето кралство и да не се върнат никога. С изключение на онези, които ще приемат да се покръстят, всички трябва до 1 юли 1492 година да заминат и, под страх от наказание със смърт и конфискация на имуществата, да не се завърнат ...

[3]

Фердинандо и Исабела

На 12 октомври, същата тази 1492 година, някой на борда на каравелата Санта Мария се провиква — Земя! Америка е открита! В годината на смъртта на Торквемада (1498), Васко да Гама успява да открие и нов път до Индия и далечния Изток. Започва новото време, наричано от ренесансовите творци — нашето време.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, Конверси и марани, стр. 236-251. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  2. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, Личностите и събитията на столетието, стр. 62-66. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  3. Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 610-612. ИК "Прозорец", 1970, швейцарско издание.
  4. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, Апология на европейското Средновековие, стр. 1-28. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]