Протоколи на Ционските мъдреци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Протоколи на Ционските мъдреци
Програма завоевания мира евреями
1905 2fnl Velikoe v malom i antikhrist.jpg
Корица на второто издание
Оригинален език руски
Автор Вероятно Пьотър Рачковски; авторът е плагиатствал от Херман Гьодше и Морис Жоли
Първо издание август - септември 1903 г.
Руска империя
Издателство в. Русское знамя
Жанр пропаганда
Протоколи на Ционските мъдреци в Общомедия

Протоколите на Сионските мъдреци или Протоколите на Ционските мъдреци е антисемитска мистификация, описваща еврейски план за глобално господство. Публикувана е за първи път в Русия през 1903 г., преведена на множество езици и разпространена международно през първата половина на 20. век. Хенри Форд финансира отпечатването на 500 000 копия, разпространени в САЩ през 20-те години на миналия век.

Нацистите публикуват текста като валиден документ, макар да е изобличен като мошеничество. С възкачването на нацистката партия на власт в Германия през 1933 г. текстът е включен в учебната програма на училищата. Историкът Норман Кон предполага, че Протоколите са основата, на която Хитлер започва Холокоста — неговото „пълномощно за геноцид“.[1]

Протоколите претендират да протоколират части от тайна среща на еврейските лидери от края на 19 век, на която те дискутират целта си за глобална еврейска хегемония посредством събаряне на моралните устои на неевреите, контрол над пресата и световната икономика - по т.нар. Базелска програма. Тази концепция по-сетне заляга в конспиративните теории за Новия световен ред, Планът Моргентау и Планът „Дълес“.

Днес текстовете на документа все още се разпространяват активно в електронен и печатен вид и често се представят и възприемат като автентичен документ.

История[редактиране | edit source]

Достоверността на протоколите и правото им на разпространение са предмет на два придобили широка известност съдебни процеса, които се провеждат в Берн, Швейцария. Първоначално Бернският мирови съд излиза през 1935 година със съдебен акт забраняващ печатенето и разпространението на протоколите. Впоследствие Бернският апелативен съд разрешава печатенето и разпространението на протоколите, отменяйки първоинстанционния акт с решение от 1 ноември 1937 година - поради нарушение принципите на обективност и безпристрасност в първоинстанционния процес (тъй като съдията постановил съдебния акт е от еврейско потекло).

Разкриването на протоколите си приписва като заслуга Руската царска тайна полиция. Като техен автор се сочи Ашер Гинсберг, роден през 1856 в град Сквир, Киевска губерния. Тезисите и плана разработен от него, според царската тайна полиция, са четени в тайно заседание на Първия световен ционистки конгрес, провел се в Базел, Швейцария, в 1897 година. През 1905, руската царска тайна полиция в лицето на Сергей Нилус, отпечатва протоколите. През 1911 и 1917, те отново са издадени на руски език. През 1906 излизат в Англия, а впоследствие и в останалите страни. Царската тайна полиция твърди, че се сдобива с протоколите посредством агитационен материал издаден по тях на френски език, предназначен за конгреса в Базел. Самите протоколи били изготвени на староеврейски език. За първи път протоколите са разпространени на руски език през 1901 в едно съчинение под заглавие "Неприятелите на човешкия род".

Изнесеното с книгата се превръща в силно идеологическо оръжие на националсоциализма по време на Третия Райх. За борба срещу тезисите и плана изнесен в протоколите, е създадена специално за целта Гестапо.

Най-известния коментар по достоверността на протоколите е този на Хенри Форд в "Ню Йорк Уърлд" - в броя от 17 февруари 1921 година:

Единственото неоспоримо нещо, което мога да кажа за тях е, че те съвпадат изцяло с онова, което се случва в света. Вече 16 години откак съм запознат с тях, всичко онова, което е написано вътре, се е потвърдило. Съдържанието на протоколите съвпада със ситуацията, която се разиграва пред мен

Протоколите на Сионските мъдреци са издавани в България три пъти - веднъж през 1943, и два пъти в началото на 21 век. Печатането и разпространението на протоколите не се санкционира в Русия, тъй като книгата не фигурира сред списъка на федералното правителство на Руската федерация с екстремистка литература.

Плагиатство[редактиране | edit source]

Съществуват различни твърдения относно достоверността на протоколите, като едно от тях е, че протоколите са изплагиатствани от памфлета на Морис Жоли срещу Наполеон III, публикуван през 1864 в Брюксел„Диалог в Ада между Макиавели и Монтескьо.[2],[3]

Издания на български[редактиране | edit source]

  • Гинзберг, Ашер Ис. (1943). Протоколи на Сионските мъдреци. София: „Полиграфия“. Превод: Н. Рашков.
  • Гинзберг, Ашер Ис. (2003). Протоколи на Сионските мъдреци. София: „Хелиопол“. ISBN 9545781327. Превод: Н. Рашков.
  • Гинзберг, Ашер Ис. (2013). Протоколи на Сионските мъдреци (Фототипно издание). София: „Симелпрес“ (ЕТ „Симел-Симеон Димитров“). ISBN 9789542918783. Превод: Н. Рашков.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Cohn (1966), стр. 32–36.
  2. ((en))  Dialogue in Hell between Machiavelli and Montesquieu. //
  3. ((en)) Philip Graves. About The Protocols of the Elders of Zion. // Times, 1921 г.. Посетен на 10 ноември 2009 г..

Източници[редактиране | edit source]

  • Cohn, N. (1966). Warrant for Genocide: The Myth of the Jewish World-Conspiracy and the Protocols of the Elder of Zion. New York: Harper & Row Publishers.