Първи ционистки конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делегатите на Първият ционистки конгрес.

Първият ционистки конгрес (срещан понякога транслирано и като Първи сионистки конгрес, на иврит: הקונגרס הציוני הראשון) е учредителният конгрес на Ционистката организация (ZO) преди да се превърне в Световна ционистка организация (WZO) през 1960 г.

Провежда се в Базел, Швейцария. Открит е символично на 29 август 1897 г. (на която дата се счита, че е разрушен Йерусалимският храм) и продължава до 31 август с.г. Свикан е и председателстван от Теодор Херцел, основателят на модерното движение ционизъм. Конгресът формулира фундамента на ционистката платформа, станала известна и като Базелска програма, след като основава ционистката организация. Също така е приет химн на Израел, който през 1948 г. става химна на възстановената модерна израелска държава на античният Израил.

Критики[редактиране | edit source]

Щюрмер редовно изобличава от страниците си Базелската програма.
Адолф Хитлер в римски поздрав се самообявява за пръв борец срещу плановете на световното еврейство.

Първият ционистки конгрес, който свиква Теодор Херцел, символизира и имитира израилският самоуправляващ се орган, т.е. съвременен парламент. Това символично действие предизвиква много външни и вътрешни критики. Остри критики идват и от консервативни и реформаторски еврейски общности, които считат, че доктрината на ционизма не може да разреши еврейския въпрос и само ще навреди на положението на еврейските работници и труженици социално и най-вече сред руското еврейство (бившо полско). В резултат от социалната вътрешна реакция и срещу ционисткото движение се създава Бунда на учредителен конгрес във Вилнюс само месец по-късно на 25-27 септември 1897 г.

Учредителният ционистки конгрес първоначално е планирано да се проведе в Мюнхен, Германия, но поради съпротивата най-вече на местната баварска еврейска общност се състоява в концертната зала от Базелската община.

Параметри, послания и развитие[редактиране | edit source]

На Конгреса присъстват около 200 участници от седемнадесет страни, 69 от които били делегати на различни ционистки групи. Нееврите са приканени да се въздържат от гласуване. В конгреса вземат участие и 17 еврейки без право на глас.

На конгреса е приет и националният еврейски флаг, който е държавно знаме на Израел. Теодор Херцел пише в дневника си на 1 септември 1897 г., че в Базел е основал съвременната еврейска държава, но не е произнесъл тази си мисъл на глас, понеже щял да предизвика всеобщ смях, вярвайки че след 50-тина година това ще стане факт.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Първият учредителен конгрес е последван от цяла редица последващи, от които най-важното решение е за създаването на Еврейската комисия под председателството на Хаим Вайцман. Тази комисия осъществява първоначалните изследвания на Палестина и подпомага репатрирането на първите евреи в земите по време на Първата световна война, когато тази територия е все още под суверенитета на османците. През 1921 г. Комисията е трансформирана в Еврейска агенция, чиято цел е да съветва британските власти, тъй като територията на Палестина е поставена под британски мандат.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

През 1942 г., в разгара на Втората световна война, е свикана "извънредна ционистка конференция" на конгреса, която обявява поредната си и последна конгресна цел - Палестина да бъде възстановена като еврейска държава. След края на Втората световна война се създава Израел, а символичният и учредителен ционистки конгрес се провежда за първи път в Йерусалим.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]