Антисемитизъм

Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.

Терминологично понятие

Терминът антисемитизъм е „изобретение“ на немския журналист Вилхелм Мар от 1879 година. С него той обозначава т.нар. „неизповедна омраза“ към евреите и юдаизма, а в по-широк смисъл към „потенциалния предател“ или онзи, който поставя под въпрос националния ред и отваря границите за чужди влияния.

През 1879 година в Германската империя лутеранският капелан на императорския двор Адолф Щьокер и слепия философ Карл Дюринг учредяват Антисемитска лига. Тя заклеймява еманципацията на евреите, която според нея създава възможност за борсови спекулации и подлага на критика т.нар. подвижен капитал с неговите „международни и безродни разклонения“.

Терминът е употребен в контекста на широко въведения в оборот отпреди век по това време израз еврейски въпрос, който произлиза от дебатите в английския парламент от 1753 година за гражданските права на евреите в Англия. По времето на Третия Райх е въведен и последващия термин окончателно решение на еврейския въпрос, официализиран от Ванзейската конференция.

Самият термин и неговата широка употреба от различни автори в несходни контексти често се подлага на критика. Съществуват различни алтернативни възгледи за неточната му и некоректна (включително спекулативна) употреба, най-популярният от които е изразен от еврейския автор Артур Кьостлер след края на Втората световна война по повод установеното от еврейския историк Абрахам Поляк през 1944 година:

„

това е написано, преди целият мащаб на Холокоста да стане известен, но не се променя фактът, че основната част от оцелелите евреи по света са от източноевропейски, т.е. най-вероятно от хазарски произход. Ако е така, това би означавало, че техните предци са дошли не от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, които някога са считани за люлка на арийската раса; както и, че генетично са по-близо свързани с хуни, уйгури и маджари, отколкото със семето на Авраам, Исаак и Яков. Ако се окаже така, терминът „антисеметизъм“ би се лишил от смисъл, като основан на погрешно разбиране и на убийците, и на жертвите. Съдбата на Хазарската империя, бавно изплувайки от миналото, започва да прилича на най-жестоката шега, която историята някога си е правила.

“

История

В историята понятието за антисемитизъм приема различни форми:

• В т.нар. религиозен антисемитизъм или антиюдаизъм от преди 19-ти век, антисемитизмът значи най-вече религиозност в природата, базирана на християнски или ислямски взаимодействия с тълкуване на еврейството. Откакто юдаизмът става най-голямата малцинствена религия в християнска Европа и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата религия и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски произход, които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е с гоненията на евреите през Средновековието.

• В т.нар. расистки антисемитизъм понятието представлява нещо като ксенофобия. Със своите корени в антропологическите идеи на расата, които започват след изгонването на евреите от Испания, минават през изискването за чистота на кръвта, като от времето на Просвещението, расисткият антисемитизъм се превъръща в доминиращата форма на антисемитизъм до края на 19-ти век, включително и днес. Расисткият антисемитизъм заменя вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, т.к. евреите сами се имат за расово избрана група въпреки религиозната им дейност, поради което те са за останалите "нисши и (не)достойни за ненавист". Концентриран идеен израз т.нар. расов антисемитизъм намира в антропологичното изследване от последната година на 19 век - "На какво се крепи XIX век".

В България

Паметник в знак на признателност от спасените евреи в Пловдив

Според изказване на председателя на еврейската организация в България „Шалом“ Максим Беневисти, направено по време на пресконференция в Гранд хотел София през май, 2011 г, България е с най-ниско равнище на антисемитски прояви в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. На срещата е представен първия по рода си бюлетин за антисемитските прояви в България, през 2009 и 2010 г — Бюлетин №1: Антисемитските прояви в България 2009 — 2010.

България е известна като страната, спасила своите евреи от депортация към концентрационните лагери през Втората световна война, въпреки съюзничеството си с Третия Райх. Някои обаче я смятат за отговорна за депортирането на евреите от териториите на Поморавието, Беломорието и Македония.

След Освобождението сред някои хора се наблюдава негативно отношение към евреите, считани за българофоби и жестокосърдечни злоумишленици и вредители на християнския род. Авторът с псевдоним “Пейчин” (всъщност Иван Вазов) отбелязва еврейския произход на английския министър-председател Дизраели като го нарича „бездушен“ и „злобен“ „жид“: „Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза…“. Стихотворението завършва с възгласа: „О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява“.

В „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише:

"В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."

В предосвобожденската (и дори Ботевата) публицистика също се срещат силни нападки срещу евреите, което според някои изследователи се дължи на подкрепата на крупни евреиски финансисти за политиката, която някои Великите сили и Османската империя водят в ущърб на българските национални интереси.

По време на Втората световна война антиеврейската политика намира израз в приетия Закона за защита на нацията.

След Десетоноемврийския преврат известни поддръжници на Теорията на конспирацията в България са Волен Сидеров, Георги Ифандиев и д-р Емил Антонов.

Злоупотреба с понятието „антисемитизъм“

Под лозунга „Борба с антисемитизма“ се правят опити, на места успешни, за ограничаване на основни човешки права, като свободата на словото и достъпа до информация. В Израел и в някои европейски страни отричането на Холокоста се наказва с лишаване от свобода, както следва:

Наказания за отричане на Холокоста

държава	срок	държава	срок
Австрия	6 месеца до 20 години	Белгия	до 1 година
Германия	1 месец до 5 години	Израел	1 до 5 години
Италия	3 до 4 години	Литва	2 до 10 години
Полша	3 месеца до 3 години	Румъния	6 месеца до 5 години
Словакия	1 месец до 3 години	Франция	1 месец до 5 години
Чехия	6 месеца до 2 години	Швейцария	12 до 15 месеца

Вижте също

• Филосемитизъм
• Еврейско лоби
• Двеста години заедно

Литература

• Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България - минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130-141.
• Stefanov, P. Archim. Bulgarians and Jews throughout History. - Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, December, № 6, 1-11.
• Антисемитизъм в България днес. Съст. Алфред Криспин и др. С., Колибри, 2004, 234 с.

Външни препратки

• Австрия осъди британски историк, отрекъл Холокоста
• Германия възнамерява да криминализира отричането на Холокоста в целия ЕС
• Антиеврейското законодателство и неговото преодоляване (1942 - 1945) от Петко Добчев.