Антисемитизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример на явлението.
Съдържание |
[редактиране] История
В историята антисемитизмът приема различни форми:
- Религиозен антисемитизъм или антиеврейство преди 19ти век антисемитизмът е значел най-вече религиозност в природата, базирана на християнски или ислямски взаимодействия с тълкуване на еврейството. Откакто еврейството е станало най-голямата малцинствена религия в християнска Европа и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са били често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата религия и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски произход, които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е било с прогонването на евреите, което е станало през Средновековието.
- Расисткият антисемитизъм представлява нещо като ксенофобия. Със своите корени в антропологическите идеи на расата, които започнали по време на Просвещението, расисткият антисемитизъм се превърнал в доминиращата форма на антисемитизъм от края на 19ти век до днес. Расисткият антисемитизъм заменил вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, че самите евреи били расово избрана група въпреки религиозната им дейност, и че те били нисши и достойни за ненавист.
[редактиране] В България
България е известна като страната, спасила своите евреи от концентрационните лагери през Втората световна война, въпреки съюзничеството си с нацистка Германия. Някои индивиди обаче я смятат за отговорна, за депортирането на евреите от окупираните по време на войната територии.
По времето след Oсвобождението сред някои хора се наблюдава негативно отношение към евреите, считани за българофоби и жестокосърдечни злоумишленици и вредители на християнския род. Авторът с псевдоним “Пейчин” (всъщност Иван Вазов) отбелязва еврейския произход на английския министър-председател Дизраели като го нарича "бездушен" и "злобен" "жид": „Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза…“. Стихотворението завършва с възгласа: „О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява“. Мнението на доцент Олга Тодорова по въпроса[1].
В „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише:
- "В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."
В днешни дни известни „разобличители на световния еврейски заговор“ са Волен Сидеров и Георги Ифандиев.
[редактиране] Злоупотреба с понятието „Антисемитизъм“
Под лозунга „Борба с антисемитизма“ се правят опити, на места успешни, да се посегне на основни човешки права, като свободата на словото и достъп до информация[1]. В някои европейски страни - Австрия, Германия, Полша, Румъния и Франция отричането на Холокоста е престъпление.[2] В България рецензиите за книгите на Волен Сидеров или Георги Ифандиев често се състоят основно от определянето им като „антисемитски“ [източник?], а не са насочени към фактологическата им страна. Българския журналист Георги Ифандиев казва: „Нали знаете, че тези, които се опитват да кажат истината, ги наричат антисемити.“
[редактиране] Бележки
- ↑ Отричането на Холокоста - престъпление?
- ↑ Въпросът с правния статут на коментарите за Холокоста е по-подробно разгледан в статията Холокост.
[редактиране] Литература
- Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България - минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130-141.
- Stefanov, P. Archim. Bulgarians and Jews throughout History. - Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, December, № 6, 1-11.
- Антисемитизъм в България днес. Съст. Алфред Криспин и др. С., Колибри, 2004, 234 с.
