Германски кръстоносен поход, 1096

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсадата на Йерусалим през 1099 година
Кръстоносни походи
Първи кръстоносен поход
Германски кръстоносен поход, 1096
Кръстоносен поход от 1101
Втори кръстоносен поход
Трети кръстоносен поход
Четвърти кръстоносен поход
Албигойски кръстоносен поход
Детски кръстоносен поход
Пети кръстоносен поход
Шести кръстоносен поход
Седми кръстоносен поход
Пастирски кръстоносен поход
Осми кръстоносен поход
Девети кръстоносен поход
Северни кръстоносни походи

След призива на Папата на събора в Клермон за кръстоносен поход, германските рицари, решили, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по Рейн, преди да ходят да освобождават Светите земи и Божи гроб от ръцете на неверниците.

Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антиюдаизма и гоненията на евреите съществуват от античността, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.

От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген, се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.

Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антиюдаизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от Франция и Германия евреите са разглеждани като не по-малък враг от мюсюлманите. Смята се, че те са отговорни за разпъването на Христос, т.е. за богоубийството, а и са по-забележими от отдалечените мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато има неверници и то съвсем наблизо.

Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.

Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на папа Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че Папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.

Литература[редактиране | edit source]

  • Robert Chazan, European Jewry and the First Crusade. University of California Press, 1987.
  • Robert Chazan, In the Year 1096: The First Crusade and the Jews. Jewish Publication Society, 1996 (also contains extracts from the Hebrew chronicles).
  • Jeremy Cohen, Sanctifying The Name of God: Jewish Martyrs and Jewish Memories of the First Crusade. University of Pennsylvania Press, 2004.

Вижте също[редактиране | edit source]