Богоубийство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Scales of justice

Геноцид · Масово убийство
Предумишлено убийство · Поръчково убийство
Детеубийство · Братоубийство · Отцеубийство
Човешко жертвоприношение · Линчуване
Убийство на честта · Вендета
Цареубийство · Богоубийство
Ритуално убийство · Погром

Масово самоубийство
Склоняване към самоубийство
Религиозно самоубийство
Саможертва · Самоубийство на честта

Убиец

Наемен убиец · Сериен убиец
Терорист · Политически убиец
Убиец-самоубиец

Инкриминирано убийство

Убийство по непредпазливост
Неизбежна отбрана · Крайна необходимост
Евтаназия · Аборт
Смъртно наказание

Пилат Понтийски си умива ръцете, картина на Дучо ди Буонинсеня (1378)
Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.)

Богоубийството е религиозна доктрина в християнството. Възниква в отговор на въпроса кой уби Исус Христос, и е главно етичен, морален, а също и правен въпрос, понеже след закона, морала е основен източник на правото. През средновековието правораздаването се осъществява от християнската църква, а въпросът за богоубийството се превръща в трансцедентален въпрос.

Терминът "богоубийство" за пръв път се употребява на от епископа на Равена Петър Златослов през 435 г.[1]

Религиозна доктрина[редактиране | edit source]

Богоубийството е прието за религиозна доктрина от Трентския събор, който слага началото на Контрареформацията.[2]

Религия и богоубийство[редактиране | edit source]

С утвърждаването на християнството като религия в Римската империя от Константин Велики, съчетано с откриването на животворния кръст от неговата майка - Света Елена, се налага тази доктрина в религиозната догматика. Йоан Златоуст с неговите 10 проповеди срещу юдеите окончателно затвърждава тази вяра, обвинявайки от амвона юдеите като колективно отговорни за Христовото разпятие, понеже след разрушаването на Втория храм от всичките 4-5 основни юдейски секти според Йосиф Флавий оцеляли само две, тези на юдеохристияните и фарисеите (които чрез Мишна и Талмуда са в основата на Халаха и Юдаизма).[3]

Библия и богоубийство[редактиране | edit source]

След като осъжда Исус на смърт чрез разпятие, Пилат Понтийски си измива ритуално ръцете пред юдеите по техния обичай, желаейки да снеме по този начин отговорността от себе си за осъждането и предаването на смърт на невинен човек:

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

(Мат. 27:24-25)

Историческа справка[редактиране | edit source]

Още през античността преди възникване на християнството като религия, юдеите били обвинявани алегорично, че се кланят на магарешка глава като божествено изображение, понеже отричали всякакви изображения и статуи като идолопоклонничество. Това през античността било сериозно обвинение и означавало, че човек няма никакъв морал и култура - виж богохулство. Също така древните се присмивали на евреите, като твърдели, че не Яхве ги е освободил от египетско робство, а били изпъдени от Древен Египет като група прокажени. Като капак на всичките тези обвинения към евреите по това време, бил отказа им да уважават боговете на другите народи (веротърпимост) и най-вече да отдават почит на римските императори като държавен култ в Римската империя, което се възприемало по религиозни причини и разбирания от евреите като идолопоклонничество, а от римските държавни власти като бунтарство.[4]

Още по време на елинизацията на Близкия изток, евреите изпъкнали като различен народ от другите народи в културен план. Да бъдеш евреин още по това време означавало да се "отличаваш от другите", което се удостоверявало чрез еврейския ритуал на обрязването. Библейските евреи презрително наричали филистимляните арелим - необрязаните. Елинизмът гледал на обрязването като оскверняване на мъжката форма и красота. Завръзката между елинизма и юдеизма е в основата на разбирането за възникването и налагането на християнството като най-разпространената религия в света през средновековието и новото време.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, Византийското затваряне, стр. 108. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  2. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, I.Религиозна враждебност, 2.Реформация и Контрареформация, Б.Контрареформацията, стр. 63-64. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 303-304. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Приятели и противници на евреите, стр. 75. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  5. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 59-60. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]