Никола Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Дечев
български революционер
Никола Дечев 
Роден: 1880
Стара Загора, Източна Румелия
Починал: 25 септември 1903
Луково, Османска империя

Никола Дечев, наричан Дечооглу, е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Никола Дечев е роден през 1880 година в Стара Загора, в заможно търговско семейство. Завършва пети клас в Стара Загора и после учи в Самоковското железарско училище през 1898 година. Под въздействието на Гоце Делчев Дечев, Никола Жеков, Петър Самарджиев, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Петър Юруков, Стефан Стойчев, Делчо Коцев, Душо Желев и Велко Миков заедно с ученици от американското училище Никола Дочев, Добри Даскалов и Крум Дочев стават членове на ВМОРО. Създават и таен ученически кръжок на името на Трайко Китанчев ръководен от Никола Дечев. След това отваря оръжеен дюкян в Кюстендил, където другарува и с Мицо Делчев, брат на Гоце Делчев.

В началото на 1900 година заминава за Македония, като се присъединява към четата на Михаил Апостолов - Попето. Поради конфликт с Андон Кьосето[1] напуска сборната чета и е прехвърлен в четата на Христо Чернопеев, където скоро става помощник-войвода. През август 1901 година заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Андон Кьосето участва в отвличането на Елън Мария Стоун, но заминава за София преди края на аферата.

Първа велешка чета[редактиране | edit source]

Втората велешка чета в Осогово на 24 март 1903 година, преди да навлезе в Македония. Дечев е седналият под знамето.
Студентът Марко Марков, загинал в сражението при Луково.

Задграничното представителство на ВМОРО в София го изпраща обратно в Македония като велешки войвода през 1902 година. Определеният му район са българските села в Азот, покрай река Бабуна.

От Кюстендил четата заминава за местността Сенокос, където войводата Дечев избира за помощник-войвода и секретар Филип Торбичков, за десетници Найдо Арсов и Димо Новев, а за знаменосец Павел Чупаров. В Азот за пръв път четата влиза април 1902 година, където създават комитетските мрежи и се противопоставят на сръбската пропаганда. Четите на сърбина Филипович и сърбомана Наце от село Скачинци нахлуват в Азот. След село Крива круша четата на Никола Дечев им прави засада и разбива сръбската чета.

След взетото решение за вдигане на въстание през януари 1903 година Никола Дечев и някой от четниците си пристига в България, а за останалите четници бе назначен за войвода Питу Гули.[2] В София Никола Дечев се среща с д-р Христо Татарчев и Христо Матов, задгранични представители на организацията. Прибира се и в Стара Загора, където се запознава с Иван Гарванов.

Втора велешка чета[редактиране | edit source]

През март 1903 година в Кюстендил сформира втора велешка чета, която се присъединява към голяма сборна чета начело с Христо Чернопеев. Кюстендилският фотограф Атанас Новев прави снимка на сборния отряд и на отделните чети, и те заминават за Македония на 24 март 1903 година. Още на 28 март обединената чета влиза в бой с турски аскер, като по-късно се разделя, Никола Дечев и Коста Мазнейков потеглят за Велешко. На 8 април дават голямо сражение на редовна турска армия, като на помощ идва и четата на Чернопеев, а после и върховистката чета на Никола Лефтеров.[3] След понесените големи загуби от страна четата на Никола Дечев, между които и Роман Мишайков и студента Марко Марков, син на Нестор Марков[4], Дечев се изтегля в България.

Трета велешка чета[редактиране | edit source]

Новата чета на Никола Дечев включва помощник-войвода Стойно Черногорски от Средногорово, секретар Юли-Цезар Розентал, а старите четници Филип Торбичков, Павли Чупаров, Даме Новев, Пано Мокренчето и Дими Тютюнджиев за десетници. В средата на септември велешката чета, заедно с четите на войводите Тома Пожарлиев, Атанас Мурджев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев навлиза в Македония. На 12/25 септември са обкръжени и водят тежко сражение в околностите на село Луково. След 10 часов бой с около 7000 редовна войска и башибозук, в който четите дават повече от 30 жертви и в който загиват войводите Манасиев, Топчев и Дечев, Пожарлиев и Мурджев изтеглят през нощта оцелелите четници към границата на Княжество България.

На мястото на Никола Дечев за велешки войвода е изпратен Стефан Димитров.[5][6][7][8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Спомени на Михаил Герджиковглава I
  2. Революционната дейност в Демирхисар, по спомени на Алексо Стефанов,стр.6
  3. Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
  4. Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 457.
  5. Маджарски, Стойчо, Васил Станчев. „Велешкият войвода“, МНИ, Стара Загора, 2003.
  6. Никола Дечев
  7. Аврамов, Ст. Революционни борби в Азот и Поречието.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.