Питу Гули
|
||||||||
Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от аромънско потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст като четник в четата на Адам Калмиков. След като четата е разбита през 1885 г. е заточен в Мала Азия. През 1902 година се връща в Крушево и сформира своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за Крушевско.
При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.
Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".
Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.
Питу Гули е баща на Ташко Гулев (Шула Гули), загинал през 1918 година в редовете на 11 македонска дивизия, революционера Никола Гулев (Лакя Гули), един от най-верните помощници на Тодор Александров, и на Стерю Гулев, работил за българската полиция в Крушево през 1941 - 1944 година и е убит от комунистите на 6 октомври 1944 година.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Галерия
-
Знамето на 3-и крушевски отряд на Пито Гули[2].
-
Четата на Питу Гули през 1903 година край село Бирино
-
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.
[редактиране] Бележки
- ↑ Brown, K. (2003) The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation (Princeton: Princeton University Press) ISBN 0-691-09995-2
- ↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |