Питу Гули

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Питу Гули български революционер

Роден:	1868 Крушево, днес Република Македония
Починал:	1903 Мечкин камен, днес Република Македония

Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е революционер и деец на национално-освободителното движение в Македония от аромънско потекло, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.^[1]

[редактиране] Биография

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Роден е през 1868 година в Крушево във влашко семейство. Тръгва да се бие за свободата на Македония още на 17-годишна възраст като четник в четата на Адам Калмиков. След като четата е разбита през 1885 г. е заточен в Мала Азия. През 1902 година се връща в Крушево и сформира своя чета. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за Крушевско.

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година. Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".

Името му се споменава в химна на Република Македония и песента Море пиле, появила се скоро след смъртта му.

Питу Гули е баща на Ташко Гулев (Шула Гули), загинал през 1918 година в редовете на 11 македонска дивизия, революционера Никола Гулев (Лакя Гули), един от най-верните помощници на Тодор Александров, и на Стерю Гулев, работил за българската полиция в Крушево през 1941 - 1944 година и е убит от комунистите на 6 октомври 1944 година.

[редактиране] Вижте още

Море пиле в Youtube

[редактиране] Галерия

Мито Мучитанов (Миту Мучитано), Питу Гули и Петър Лявра.
Гробът на Питу Гули в Крушево.
Знамето на 3-и крушевски отряд на Пито Гули^[2].
Четата на Питу Гули през 1903 година край село Бирино
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.