Георги Саманджиев

Георги Саманджиев
	Георги Саманджиев
български революционер
Роден	3 март 1870 г. Мустафа паша, Османска империя
Починал	не по-рано от 1939 г. вероятно Свиленград, България
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис

Георги Иванов Саманджиев е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Саманджиев е роден на 3 март 1870 година в Мустафа паша, тогава в Османската империя. Учи в родния си град, а после завършва четвърти клас в Одринската гимназия, в 1894 година педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,^[1] а в 1896 година Кралското педагогическо училище (препарандия) в Загреб. Завръща се и става учител и директор на българските училища в родния си град. В 1896 - 1897 година е учител в Сярското българско педагогическо училище.^[2] В 1899/1900 и в 1907/1908 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.^[3]^[4]

Става деец на ВМОРО. В 1903 година е арестува от властите след Солунските атентати. В 1906 година отново е арестуван по Мацановата афера. В 1912 година се мести в Одринската българска девическа гимназия. Автор е на много от учебниците за основните училища на Екзархията, някои забранени, както и на ръководства на учителите по различни предмети, издавани в Солун и печатани в Солун, Пловдив и Варна. При избухването на Балканската война в 1912 година е заточен в Мала Азия. Работи като учител в Белослатинската смесена гимназия. По-късно е шеф на сиропиталището за сираци от войните в Свиленград. Умира след 1939 година, вероятно в родния си Свиленград.^[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
↑ ^а ^б Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 57. Посетен на 26 октомври 2013 г.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.

[Кандиларовъ_112-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.

[Чернески-2] а ^б Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 57. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[Кандиларовъ_154-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.

[4] Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.

[1]

[2]

[3]

[4]