Маламирова летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Надписът изяснява началната генеалогия на Крумовата династия: Маламир е син на Омуртаг и внук на Крум. Надписът, известен под названието „Маламиров летопис“, ни съобщава за първото трайно присъединяване на Филипопол (днешен Пловдив) към българската държава – това се случва не при Крум, както обичайно се е смятало, а при наследника му – Маламир.

„Маламиров летопис“ е известен още като втори Шуменски надпис на Маламир. Намерен е през втората половина на 19-ти век в турските гробища при някогашната Тумбул джамия в Шумен. Представлява каменна колона от сиенит с височина 2 и половина метра . Текстът е почти напълно запазен, но, според специалисти, е труден за разбиране, тъй като някои от редовете му са позаличени и нечетливи.

Съдържание на надписа[редактиране | редактиране на кода]

Кан ювиги Маламир е от Бога владетел. Моят дядо Крум с нас намери тези произведения. А баща ми, владетелят Омуртаг, сключи тридесетгодишен мир и живя добре с гърците.. и отначало и аз добре живеех, но гърците опустошиха нашите земи и архонтът Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха и тогава кавхан Исбул заедно с преславния архон направи среща с филипополийците.“

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Каменният надпис е изключително ценен, тъй като е почти напълно запазен като цялост на текста. Той е едно от малкото автентични документални доказателства, че е имало български владетел с името Маламир, чието съществуване е било поставяно под съмнение от някои учени в началото на 20-ти век.