Кабиле (древен град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кабиле.

Кабиле
Kabile Bulgaria.JPG
Местоположение
Кабиле (древен град) (Област Ямбол)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Ямбол
Археология
Вид Град
Период II хилядолетие пр.н.е. до VII век
Епоха Бронзова епоха до Късна Античност
Кабиле в Общомедия

Кабиле е името на археологически резерват, разположен на по-малко от 10 километра от Ямбол.Част е от Стоте национални туристически обекта.

На територията му се намират важни исторически останки от античната ера. Тогава град Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх.

Градът е възникнал още в предримската епоха. През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранния от тях описва превземането на града от Филип Македонски.

През 3 век пр.н.е. е част от територията управлявана от траките. Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р.Тунджа.

Схема на римския военен лагер

През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна - Адрианопол и Августа Траяна - Анхиало. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон — гръцкият бог, който имал добър прием и сред траките. Освен него в града е имало и по-голям храм на богинята Артемида — Хеката, който е служил и за архив на каменните документи на града. На самия връх "Зайчи връх" над града е открит каменен акропол, където е намерен единственият в България скален релеф на богинята Артемида-Хеката (Кибела), закрилницата на града. В града е имало собствено монетосечене — от бронз и сребро. В монетарницата на Кабиле келтите са секли свои монети през III в. пр. Хр. Открити са многобройни находки, които свързват града с елинския свят — гръцка керамика, амфорни печати от остров Родос, Тасос, Кос и др.

През IV в.от н.е. градът е средищен епископски център на областта Тракия. В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след пристигането на аварите, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до идването на турците през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище.

В селището от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 17 вида птици, сред които изчезналите днес от пределите на страната ловен сокол (Falco cherrug), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), див (автохтонен, колхидски, ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus), както и крайно редките белоглав лешояд (Gyps fulvus) и ливаден дърдавец (Crex crex). Над 67 % от костните останки от птици принадлежат на домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica) - доказателство за силно развито птицевъдство през това време в античността.[1]


Територията, заемана от града, както и териториите разположени в близост до мястото са обявени през 1965 г. за територия от национално значение и са превърнати в археологически резерват. Територията на резервата е близо 650 декара.

В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централния площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита великолепна цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати — находки от района.

Разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и чужди археолози.



Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З., Г. Рибаров. 1993. Птиците на античния град Кабиле (I хил. пр.н.е. - VI в. н. е.) край с. Кабиле (Бургаска област). - Historia naturalis bulgarica, 4: 68-77.