Лесковац
| Лесковац | |
| Лесковац/Leskovac | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Лесковац
Лесковац на картата на Сърбия
|
|
| Общи данни | |
| Община | Лесковац |
| Окръг | Ябланишки |
| Население | 78 030 души (2002) |
| Надморска височина | 225 m |
| Географско положение | 42° 59' 53" сев. ш. 21° 56' 45" изт. д. |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 Централноевропейско стандартно време (CET) |
| Телефонен код | 016 |
| Пощенски код | 16000 |
 |
|
Лесковац, (на сръбски: Лесковац или Leskovac, местно произношение Лесковъц), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг.
Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според последното преброяване на населението през 2002 г. Лесковац има 78 030 жители, което го прави втория по големина град в Източна Сърбия след Ниш.
Съдържание |
География [редактиране]
Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 11,3 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград - Скопие - Солун, както и магистралата Белград - Солун.
Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).
История [редактиране]
Още през 2000 пр.н.е. районът на Лесковац е населен от племето дардани, а в VІІ и VІІІ век се заселват славяните. По времето на Първата българска държава областта, която се е наричала Дубочица, влиза в нейния състав. Най-старото споменаване на града датира от ХІV век, когато е описан като голямо село.
Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града — Лесковац.
По времето на Османската империя градът е център на нахия Дубочица. По време на борбата за църковна независимост, по силата на волята за самоопределение на населението, тогавашният Лесковец и околността влизат в състава на Българската екзархия. С Берлинския договор градът, както и цялото Южно Поморавие, са присъединени към Сърбия. Започва масова асимилация на българското население в областта от сръбската държава.
Впоследствие Лесковац се развива като център на текстилната промишленост. На територията му са изградени 13 текстилни фабрики, поради което в миналото е наричан Сръбския Манчестър.
При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 15 000 души.[2]
Лесковац днес [редактиране]
Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.
Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.
Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда "Роштилиада" — празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.
Личности [редактиране]
- Родени в Лесковац
Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]- Милан Станков (Станкович, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[4]
- Мите Иванов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[5]
- Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[6]
- Починали в Лесковац
- Псалтир Попантов (? - 1905), български просветен деец и революционер
Побратимени градове [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
- ↑ http://silistra.bg/readarticle.php?article_id=66
