Лесковац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лесковац
Лесковац/Leskovac
    Герб
Лесковац (Сърбия)
Red pog.png
Лесковац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Надм. височина 225 m
Население (2002) 78 030 души
Пощенски код 16000
Телефонен код 016
Лесковац в Общомедия

Централният парк в Лесковац

Лесковац, (на сръбски: Лесковац или Leskovac, местно произношение Лесковъц), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и Град Лесковац.

Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според последното преброяване на населението през 2002 г. Лесковац има 78 030 жители, което го прави втория по големина град в Източна Сърбия след Ниш.

География[редактиране | edit source]

Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 11,3 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград - Скопие - Солун, както и магистралата Белград - Солун.

Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).

История[редактиране | edit source]

Още през 2000 пр.н.е. районът на Лесковац е населен от племето дардани, а в VІІ и VІІІ век се заселват славяните. По времето на Първата българска държава областта, която се е наричала Дубочица, влиза в нейния състав. Най-старото споменаване на града датира от ХІV век, когато е описан като голямо село.

Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града — Лесковац.

По времето на Османската империя градът е център на нахия Дубочица. По време на борбата за църковна независимост, по силата на волята за самоопределение на населението, тогавашният Лесковец и околността влизат в състава на Българската екзархия. С Берлинския договор градът, както и цялото Южно Поморавие, са присъединени към Сърбия. Започва масова асимилация на българското население в областта от сръбската държава.

Впоследствие Лесковац се развива като център на текстилната промишленост. На територията му са изградени 13 текстилни фабрики, поради което в миналото е наричан Сръбския Манчестър.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 15 000 души.[2]

По време на Втората световна война, по силата на тайно българо-германско споразумение, градът е de facto под български контрол. На 6 септември 1944 г., а това е денят на Съединението и на de jure включването на Царство България на страната на Централните сили в Първата световна война, в резултат от бомбардировка на земите под български контрол, Лесковац е сринат със земята, а живота си от 28 000 негови граждани, губят 6000.

Лесковац днес[редактиране | edit source]

Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.

Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.

Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда "Роштилиада" — празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Лесковац
  • България Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[3]
  • Сърбия Йован Наумович (1879 - 1945), сръбски и югославски офицер, генерал;
  • България Милан Станков (Станкович, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[4]
  • България Мите Иванов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[5]
  • България Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[6]
Починали в Лесковац

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  2. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.
  7. http://silistra.bg/readarticle.php?article_id=66

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]