Държавен съвет на Народна република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Държавен съвет.

Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България в периода 9 юли 1971 до 10 април 1990 г.

Рожба е на концепция, която дава предимство на принципите за единство на народа и за единство на властта пред принципа за разделение на властите. Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия, осъществявайки комунистическата концепция за „демократичен централизъм“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Решението за създаване на Държавен съвет е взето на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1968 г. Създаден е с Конституцията на НРБ от 1971 г. Първоначално функциите на Държавния съвет се изпълняват от Президиума на Народното събрание. Държавния съвет се състои от Председател, Първи заместник-председатели, Заместник-председатели и членове както и от секретар избирани от народното събрание. За пръв път държавен съвет е съставен от председател, първи заместник-председатели, заместник-председатели и членове, избрани на 8 юли 1971 г., след съставянето на първия парламент по новата конституция.

Оттогава до 17 ноември 1989 г. на практика несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков, а Секретарите (Председатели) на БЗНС Георги Трайков и Петър Танчев са Първи зам. председатели на Държавния съвет от (1972 – 1974) и от (1974 до 1989), както и Кръстьо Тричков, а Заместник-председатели на Държавния съвет са Георги Джагаров 1971 – 1989 г., Ярослав Радев (1971 – 1989) Митко Григоров (1971 – 1987) и Секретарят (Заместник-председател) на Постоянното присъствие на БЗНС Георги Андреев (1971 – 1973). Членове на Държавния съвет на НРБ са всички членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП и част от секретарите (заместник-председатели) на Постоянното присъствие на БЗНС както и други лица избрани в състава на Държавния съвет. Секретарите на ЦК на БКП които не са членове и кандидат членове на Политбюро на ЦК на БКП нямат право да бъдат членове на Държавния съвет на НРБ. Секретар на Държавния съвет от 1976 до 1989 г. е Никола Манолов. От 17 декември 1989 до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е Петър Младенов, а Първи заместник-председател на Държавния съвет е новият Секретар (Председател) на БЗНС Ангел Димитров, докато заместник-председател на Държавния съвет е дотогавашния главен прокурор на НРБ Васил Мръчков. През април 1990 г., въз основа на споразумението, постигнато от управляващи и опозиция на Кръглата маса, IX народно събрание гласува изменение в Конституцията, с което институцията Държавен съвет е заменена от институцията председател (президент) на Републиката.

Конституиране[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на Държавния съвет се избират на първата сесия на Народното събрание измежду народните представители; техните пълномощия продължават, докато следващото народно събрание избере новия държавен съвет.

Юридически актове[редактиране | редактиране на кода]

По въпросите, които са му възложени да решава, Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декларации.

Правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Правомощията на Държавния съвет могат да бъдат класифицирани в 3 основни групи.

Постоянни правомощия[редактиране | редактиране на кода]

По чл. 93 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет като висш орган на държавната власт може да:

  • насрочва избори за Народно събрание
  • свиква Народното събрание на сесии
  • упражнява правото на законодателна инициатива
  • обнародва приетите от Народното събрание актове в „Държавен вестник“
  • отменя противозаконните и неправилни актове на Министерския съвет
  • назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили
  • назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на България в други страни
  • учредява ордени и медали и награждава с тях
  • създава и закрива административно-териториални единици

Правомощия между сесиите на НС[редактиране | редактиране на кода]

По чл. 94 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет, само когато Народното събрание не заседава (през този период НС не е постоянно действащ орган), може:

  • да издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната власт в държавата
  • с указ да изменя или допълва отделни разпоредби на законите
  • да назначава и освобождава от длъжност членове на Министерския съвет

Всички тези укази и решения на Държавния съвет се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Правомощия при военно положение[редактиране | редактиране на кода]

Съгл. чл. 95 от Конституцията на Народна република България от 1971 г., когато е обявено военно положение Държавният съвет изпълнява по-голямата част от функциите на Народното събрание, вкл. и законодателни.

Приетите през този период укази и решения се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

Въпреки тези официални правомощия в свое изказване при гласуването на оставката му от Народното събрание Георги Джагаров (член на Държавния съвет от създаването му) казва следното:

След първите 2 – 3 години от създаването си Държавният съвет се съсредоточи преди всичко върху наградите, помилванията, кръглите годишнини... От време на време биваше информиран за някои посещения на държавния глава в други страни и за някои международни форуми и техните решения. От година на година заседанията се разреждаха, превръщаха се в ритуални срещи с държавния глава, на които не се вземаха никакви съществени решения. Като налагаше този стил на работа, Тодор Живков винаги обръщаше внимание, че истинската власт не е в Държавния съвет, а в Централния комитет на БКП. През 80-те години работата на Държавния съвет беше напълно формална, с по едно заседание през 1985 и 1986 и нито едно заседание през 1987 и 1988 г. ... Обединяването на двете длъжности – председател на Държавния съвет и генерален секретар на БКП в лицето на Тодор Живков доведе не само до пълно смесване на партийните и държавни работи, но и до поставяне на партията над държавата.[1]

Държавни съвети[редактиране | редактиране на кода]

След I Държавен съвет, 9 юли 1971[редактиране | редактиране на кода]

След II Държавен съвет, 16 юни 1976[редактиране | редактиране на кода]

След III Държавен съвет, 17 юни 1981[редактиране | редактиране на кода]

След IV Държавен съвет, 19 юни 1986[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стенограма от пленарно заседание на 9 Народно събрание на 14 декември 1989, стр. 59 // Архивиран от оригинала на 2015-04-12. Посетен на 5 април 2015.
  2. Второ заседание на Девето Народно събрание, стр. 42 – 43 // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 2014-01-05.
  3. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 296 – 298