Ладарево
| Ладарево | |
  Ладарево  Ладарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 22 души[1] (15 март 2024 г.) 5,51 души/km² |
| Землище | 4025 km² |
| Надм. височина | 383 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43030 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Ла̀дарево е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Горни Орман, но Ладарево е паралелно име на селото.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Ладарево е малко китно селце, сгушено в южните поли на величествената Пирин планина. Разположено е точно по средата на линията, свързваща градовете Сандански и Мелник. Има много добър потенциал за селски туризъм. Свързано е с асфалтов път с магистрала Е79 – на 7 км от нея в района на село Ново Делчево. През селото минава малка рекичка, която се влива в река Струма. Интересни обекти в радиус 20 км са град Сандански, град Мелник, Роженския манастир, Рупите с къщата и черквата Св. Петка на Леля Ванга, село Марикостиново с неговите уникални минерални бани, град Петрич.
Южно от селото се намира черквата „Света Марина“, до която са гробищата на селото и на съседното село Ласкарево. На 17 юли - Маринден - селото има събор, дава се курбан по заръка на леля Ванга и се почита Света Марина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горне Ормане Ласкарево (Gorné Ormané Lidarévo) е посочено като село с 28 домакинства и 100 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орман, на СЗ от Мелник 1 1/2 час път. Сградено в едно хълмисто място на присой. Разказват, че това място било някога непроходим лес; оттук си получило названието селото; и сега под селото се виждат остатъци от тази гора. Къщите са разпръснати на разстояние от 1/2 час и се разделят на няколко махали. Главните са Горни Орман или Ласкарево и Долни Орман или Ладарево. Местно едно предание разправя, че тия села и Склавие се заселили от трима братя: Ладар, Ласкар и Славко, от дето са получили и имената. Сеят сусам, памук, анасон и жита; занимават се и с лозарство. За двете махали има една църква „Св. Марина“; четат смесено; училище няма. В селото се виждат остатъци от две още църкви: „Св. Спас“ и „Св. Атанас“. В Ладарево 60 къщи, в Ласкарево 30, всичките български.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 360 души, всички българи-християни.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 32 |
| Българи | 32 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ладарево
- Стоян Иванов Антонов, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[7]
Костадин Димитров Георгиев (18 септември 1920 – 31 януари 2013), о.з. полковник, началник отдел в МНО, командвал картечен взвод (с чин лейтенант) през Отечествената война 1944 – 1945 година.- Георги Димитров Георгиев (15 март 1919 – 16 март 1984) о.з. полковник, началник отдел в МВР, награждаван с множество ордени и медали за заслуги към Родината и МВР.
- Георги Христов Шингаров (7 септември 1934) медик, виден български учен, професор, доктор на философските науки, член на Руската академия на медицинските науки.
- Димитър Георгиев (Хаджи)Милев (20.12.1895 – 24.10.1976) бивш кмет на селото, виден земеделец, най-големия пчелар в региона.
- Свързани с Ладарево
- Михаил Йоанов (? – 1892), български възрожденски общественик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 27.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 136
