Свети Георги (Златолист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Георги“
St. George Church, Zlatolist.jpg
Поглед към храма от североизток
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място Златолист, община Сандански
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Неврокопска епархия
Архиерейско наместничество Сандански
Време на изграждане 1857 г.

„Свети Георги“ е българска църква в село Златолист, Община Сандански, Област Благоевград.

История[редактиране | edit source]

Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Драмско.[1] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[2] В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 1990-те години храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.

В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. В женското отделение е запазена килията в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.[1] Интересни сведения за храма оставя Атанас Шопов, който през 1893 година пише:

Не след дълго стигнахми до селото Сушица, край което в един лес дремеше една доста голямишка църквица, закопана, по примера на средновековните свити подвижници, до половина в земята. Тая църква е забележителна по това, че е направена от един разбойник, който бил преминал целия свой век в разбойничество, а на старост се покаял и, за опрощение греховете си, направил тая църква.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Енциклопедия Пирински край, Том 2, Благоевград, 1999, стр. 405 - 406.
  2. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)
  3. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 105.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.