Спартак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Спартак.

Статуята на Спартак в Сандански, България
Събитията началото на 71 пр.н.е.   Силите на Спартак  Легионите на Крас
Смъртта на Спартак, от Херман Фогел (1882)

Спартак (на старогръцки: Σπάρτακος Spártakos, на латински: Spartacus; * ок. 109 пр.н.е., † 71 пр.н.е.[1]) е гладиатор, който оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим.

Произход[редактиране | edit source]

Спартак е тракиец,[2][3][4] произхождащ най-вероятно от племето меди[5][6][7][8] (населявало средното поречие на река Стримон), но е възможно също да е бил член на племето беси (обитавало териториите от Мизия до Родопите) или на племето гети (разположено по двата бряга на Долен Дунав).[8] Смята се, че Спартак е бил войник от тракийска помощна войска сражавала се на страната на римляните[9] или е пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86–85 пр.н.е. срещу медите. Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат.[2]

Според Плутарх, жената на Спартак е пророчица и е от същото племе като него.[2] След като Спартак бил докаран в Рим, докато спял около главата му се увила змия. Жена му изтълкувала това като знамение за бъдещето му величие.[2] Плутарх пише, че „Спартак притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“.[2] След като Спартак избягал от гладиаторската школа, жена му избягала с него и след това живеели заедно.[2]

Въстание на робите[редактиране | edit source]

През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на Батиат планират бягство.[10] Когато планът им е разкрит, около 70 човека успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.[11][12][13][14]

За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите.[15] След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа робската войска отново поема на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас.

Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници. През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия — специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат робите, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддава на провокацията и напада легионите на Крас, но е обкръжена и избита. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещали да предоставят кораби с които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили.[16]

Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане, пътят на робската войската е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., построени от римляните и проточили се през провлака на Региум.[17] След отчаян щурм въстанниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей[18] и Марк Теренций Варон Лукул (Апиан го бърка с брат му Луций Лукул, който по това време е на изток и води война срещу Митридат).[19] При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби участвали във въстанието са разпънати на кръстове по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.[20]

В изкуството[редактиране | edit source]

  • „Спартак“, роман 1874 г. от Рафаело Джованьоли
  • „Спартак“, новела 1954 г. от Хауърд Фаст
  • „Спартак. Историята на един римски гладиатор“, роман 2007 г. от Анита Ганери, Ник Спенсър и Роб Шоун
  • „Спартак“, роман 2009 г. от Владимир Цонев
  • Спартак“, американски филм 1960 г. по сценарий на Далтън Тръмбо, режисура Стенли Кубрик и с участието на Кърк Дъглас в ролята на Спартак
  • „Спартак“, българо-американски филм 2004 г. по сценарий и режисура на Робърт Дорнхелм, с участието на Горан Вишнич в ролята на Спартак
  • „Спартак: Кръв и пясък“, американски сериал 2010 г. по сценарий на Аран Хелбинг, Миранда Куок, Тод Хелбинг, режисура Майкъл Хирст, Рик Джейкъбсън и с участието на Анди Уитфийлд и Лиъм Макинтайър в ролята на Спартак

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Съдбата на Спартак остава неизвестна, тъй като тялото му никога не е намерено, но историците смятат че той е загинал в битката заедно със своите хора; Апиан, Граждански войни, 1:120; Флор, Epitome, 2.8.
  2. а б в г д е Плутарх, Крас 8
  3. Апиан, Граждански войни 1.116; казва „той е тракиец по рождение, който служеше като войник с римляните, но след това го затвориха и го продадоха като гладиатор
  4. Флор, Epitome of Roman History 2.8; го описва, като един „който от тракийски наемник, стана римски войник, войник дезертьор и разбойник, а след това гладиатор“
  5. Борис Чолпанов, Димитър Зафиров, Емил Александров, Калчо Калчев, Людмил Петров, Радослав Мишев, История на българите том V - Военна история стр.38
  6. The Histories, Sallust, Patrick McGushin, Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-872143-9, p. 112.
  7. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, том 77, издание 2, 1985, стр. 122.
  8. а б Barry S. Strauss, The Spartacus war, стр.31., Simon and Schuster, 2009. ISBN 1416532056
  9. Апиан, Civil Wars, 1:116; Забележка: Статуса на Спартак като войник от помощна римска войска е взето от „the Loeb edition“ на Апиан преведено от Хорас Уайт (Horace White), където се казва "...който някога е служил като войник с римляните...". В превода на Джон Картър (John Carter) в „the Penguin Classics version“ се чете: "... който някога е воювал срещу римляните и след като е пленен е продаден...".
  10. Плутарх, Крас, 8:2.
  11. Плутарх, Крас, 8:1–2; твърди, че са избягали 78 човека; "Сатъри и шишове" е от Живота на Крас
  12. Апиан, Civil Wars, 1:116; според него избягалите са „около седемдесет“
  13. Ливий, Periochae, 95:2; твърди, че са избягали 74 човека
  14. Флор, Epitome, 2.8; според Флор избягалите са „тридесет или повече човека“
  15. Путарх, Крас, 9:1–3; Фронтин, Стратегеми, Book I, 5:20–22; Апиан, Граждански войни, 1:116
  16. Плутарх, Крас, 10:1–3.
  17. Плутарх, Крас, 10:4–5.
  18. Разлики при Плутарх, Крас, 11:2 и Апиан, Граждански войни, 1:119.
  19. Апиан, Граждански войни, 1:120; Плутарх, Крас, 11:2.
  20. Апиан, Граждански войни, 1.120.

Литература[редактиране | edit source]

  • Rigobert Günther: Der Aufstand des Spartacus. Dietz, Berlin 1989, ISBN 3-320-00424-7.
  • Werner Raith: Spartacus. Wagenbach, Berlin 1981, ISBN 3-8031-2084-5.
  • Wolfgang Zeev Rubinsohn: Die großen Sklavenaufstände der Antike – 500 Jahre Forschung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1993, ISBN 3-534-08807-7.
  • Wolfgang Zeev Rubinsohn: Der Spartakus-Aufstand und die sowjetische Geschichtsschreibung. Universitätsverlag, Konstanz 1983, ISBN 3-87940-230-2.
  • Éric Teyssier: Spartacus. Entre le mythe et l'histoire. Perrin Editions, Paris 2012, ISBN 978-2-262-03414-6.
  • Theresa Urbainczyk: Spartacus. Ancients in Action. Bristol Classical Press, London 2004, ISBN 1-85399-668-8.
  • Theresa Urbainczyk: Slave Revolts in Antiquity. Acumen Publishing Limited, Stocksfield 2008, ISBN 978-1-84465-102-3.
  • Howard Fast: Spartacus.New York 1951, dt.: Spartacus. Dietz, Berlin/Ost 1953, ISBN 3-293-20326-4.
  • Herbert Friedrich: Sohn des Apollon. Berlin/Ost 1983, ISBN 3-358-00145-8.
  • Raffaello Giovagnoli: Spartacus, Feldherr der Sklaven. Italien 1874, dt.: Berlin/Ost 1951.
  • Arthur Koestler: Die Gladiatoren. Bern und Stuttgart 1960, ISBN 3-203-50730-7. (Originalausgabe: The gladiators. New York 1939)
  • Wolfgang Schumann: Der Stern aus der Tiefe. Ein Spartacus-Roman. Saale 1959.
  • Hans Dieter Stöver: Spartacus, Sklave und Rebell. Düsseldorf 1977, ISBN 3547787971.

Външни препратки[редактиране | edit source]