Разпъване на кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изпълнение на екзекуции в Древен Рим чрез разпятие

Разпъването на кръст или разпятието в исторически план е начин (форма) за изпълнение на смъртното наказание.

На осъдения на смърт или са били заковавани с гвоздеи ръцете и краката към дървената основа, или пък са пристягани крайниците му към нея посредством въжета. Гвоздеите се забиват не в дланите и стъпалата, а в дългите кости на крайниците, защото съществува опасност прикования под силата на собствената си тежест да се "изхлузи" от оръдието на наказанието.

Оръдие на наказанието[редактиране | edit source]

Като правило за оръдие на наказанието са използвани дървени кръстове с различни форми, по принцип Т-образни, но и с други форми. Понякога в центъра на кръста е прикачена малка стълба, на която разпнатия може да се опре. Кръстовете са издигани вертикално и изложени на публична показ. Често разпятието е било предшествано от срамна церемония-шествие, по време на която осъденото лице трябва да носи от кръста си т.нар патибулум (лат. patibulum), дървена греда, която впоследствие служи за хоризонтална напречна греда на оръдието на наказанието (кръста).

Изпълнението на смъртното наказание през античността чрез разпятие е било използвано във Вавилония, Древна Гърция, Палестина, Картаген, но е особено често срещано в Древния Рим, където разпятието се превръща в основен инструмент за изпълнение на смъртната присъда, тъй като е бавна и мъчителна смърт, служеща за назидание на останалите. Посредством разпятие са екзекутирани особено опасни престъпници (бунтовници, предатели, убийци, т.н.). В Древен Рим, в случай на убийство на собственик на къща от неговите роби които живеят в неговата къща, независимо от техния пол и възраст, те е трябвало задължително да бъдат разпнати. Налице е предание според Библията, че в Палестина по отношение на царствените особи задължително се е прилагало като смъртно наказание разпятието (виж Ирод Велики и младенците). Разпятия са наложени и на участниците във въстанието на Спартак. Според християнската доктрина, разпятието на Исус Христос прави оръдието на наказанието - кръста, символ на християнската религия. Разпятието донася смърт и на християнските светци, апостолите Андрей и Петър, мъченик Клеоник Амасийский и други по време на ранното християнство.

Основната причина за смъртта при разпятие е асфикцията (задушаването), причинена от развиващия се белодробен оток и умора, възпрепятстващи дишането и функционирането на междуребрените абдоминални мускули. Основна опора на тялото, в поза разпятие са ръцете и дишането се осъществява посредством мускулите на корема и междуребрените абдоминални мускули, което води до бързо изчерпване на физическите сили на тялото. Също така при разпятие гръдните мускули са обтегнати към раменния пояс и това води до затруднения в дишането, причинаващи събирането на течност в белите дробове и белодробен оток. Допълнителни причини за смърт при разпятие са дехидратация и загубата на кръв от раните.

Здравата опора чрез привързаност към кръста прави дишането по-лесно, което по принцип само забавя леталния изход, увеличавайки мъките на осъдения. За да се ускори изпълнението на смъртната присъда чрез разпятие на осъдените се отрязват пищялите, което ги лишава от допълнителна опора.

Разпнатият умира в адски мъки, дълго и болезнено, обикновено в рамките на 5-6 дни.

Днес разпятието съществува като форма за изпълнение на смъртното наказание в законодателството на Судан, но преди разпятие осъдения се обесва, след което мъртвото му тяло се разпва за назидание на показ пред обществеността.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Распятие (казнь)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.