Бутковско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бутковско езеро
Λίμνη Κερκίνη
Butkovo Lake.jpg
Местоположение Северна Гърция
Вид блато/язовир
Притоци Струма, Бутковска река
Отток Струма
Дължина 17 000 m
Ширина 5 000 m
Площ 10 996 ha
Дълбочина 10-15 m
Надм. височина 31-37 m
Населени места Бутково

Бутковското езеро или Бутковският гьол (на гръцки: Λίμνη Κερκίνη, Лимни Керкини), е езеро в Егейска Македония, Гърция, част от групата на Егейските езера. Езерото е известно с богатата си флора и фауна и е едно от три-четирите най-добри места за наблюдение на птици в Европа.[1] Представлява природен резерват, обявен на 21 август 1975 година за рамсарско място[2] и част от Натура 2000.

Местоположение[редактиране | edit source]

Бутковското езеро в северозападния край на Серското поле, между Беласица от север и Круша от югозапад

Езерото се намира на територията на македонските деми Синтика и Долна Джумая. Разположено е между планините Беласица (Керкини) и Круша (Крусия Ори), в северозападната част на Серското поле.

Във влажната зона се включват и 25 километра от река Струма, 10 километра от Бутковската река (Керкинитис) и много канали и по-малки потоци.[1]

Езерото има три достъпни за посетителите страни и три малки пристана - на северната страна при Мандраджик (Мандраки), в Бутково и в южния край при Каяли (Литотопос), където е разположена дигата.[1]

Име[редактиране | edit source]

Името си езерото дължи на паланката Бутково, разположена на северозападния бряг на езерото. Според Йордан Н. Иванов името Бутково е от личното име *Бутко, умалително от Буто, Бутьо като Златко от Златьо от глагола бутея, вирея, развивам се буйно.[3] След като районът попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година, в 1923 година властите прекръщават селището на Керкини[4] - античното име на съседната планина Беласица, и така езерото също получава ново име.

История[редактиране | edit source]

Бутковското езеро

По произход езерото е блато на река Струма (Стримон). В 1923 година след катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в околните села са настанени бежанци от Турция, които се изправят пред големи проблеми с маларията и обработката на земята, тъй като бързите води на Струма причиняват наводнения. Затова гръцкото правителство в 1928 година възлага на американска компания превръщането на блатото в обработваема земя.[1] Така в 1932 година е създадено изкуственото езеро чрез преграждане в източната и южната част с язовирна стена. През 1982 година е построена нова язовирна стена при Каяли,[1] което увеличава и нивото на водата с 4-8 метра. В същото време започва изграждането на източния насип с дължина 7,5 километра, което продължава няколко години, а по-късно е изграден и западен. Курсът на Струма става по-стабилен и са изградени серия ровове и канали, за да се контролира водния поток в района.[1]

Характеристики[редактиране | edit source]

Големината на езерото се променя в зависимост от сезоните от 51,5 до 75 km2. Езерото достига своя максимум в края на пролетта и началото на лятото. В средата на лятото нивото му спада и водата му се използва за напояване на хиляди хектари земя в Серското поле. Езерото достига минимума си през есент и вариацията в нивото на водата е 4,5 m. Тази голяма вариация има негативни последици за биотопите и за селищата край езерото.[1]

Флора[редактиране | edit source]

Бутковското езеро

В многообразния в природно отношение район на Бутковското езеро съществуват над 800 висши растителни вида, 35 вида мъхове, 40 вида лишеи и над 120 вида гъби[5]. Освен водната растителност има и много горски екосистеми и субалпийска зона в Беласица. Околността му е заета от ниви, тополови гори и ридове, покрити с широколистни гори. В езерото живеят четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia), воден орех (Trapa natans), бяла водна лилия (Nymphaea alba), треволистен ръждавец (Potamogeton gramineus), класовиден многолистник (Myriophyllum spicatum), плаващ роголистник (Ceratophyllum demersum), блатно лютиче (Ranunculus fluitans), плаваща лейка (Salvinia natans). Растенията променят разпространението си всяка година. Две от тях - водният орех и плаващата лейка, както и коринтската власатка (Festuca koritnicensis), широколистната мишовка (Minuartia saxifraga), мраморният дебелец (Sempervivum marmoreum) и стояновата теменуга (Viola stojanowii) са в Червената книга на защитените видове.[1]

През пролетта в околните на езерото полета цъфтят мак и лайка, великденче (Lamium purpureum), Hypecoum imberbe, а по хълмовете - анемонии и асфодели. През юли интересните цъфтящи видове са орхидеите дълголистният главопрашник (Cephalanthera longifolia), Cephalanthera rubra, Dactylorhiza sulphurea ssp. Pseudosambucina, Himantoglossum hircinum ssp., Calcaratum, Ophrys mammosa, Ophrys sphegodes и Orchis ustulata, Serapias vomeracea.[1]

Фауна[редактиране | edit source]

Животинското многообразие е голямо. Районът на езерото е обитаван от над 2000 вида като от тях над 1800 са безгръбначни. Значителен дял от безгръбначните се пада на насекомите. Останалите са представени от 1 вид скорпион, 89 паякообразни, 28 ракообразни и 8 вида мекотели, основно миди. От насекомите най-голямо е видовото разнообразие сред пеперудите и двукрилите[5].

Гръбначните видове животни са около 400 като 70% от тях са птичи видове. Бозайниците са 26 вида като тук е мястото, където се срещат едни от най-едрите хищници - вълк, чакал и дива котка. Влечугите са 27 вида като половината от тях са змии, 4 вида костенурки, а останалите представители са гущери. Земноводните са 11 вида, 8 от тях жаби, дъждовник, северен гребенест тритон и малък гребенест тритон. Рибното богатство също е голямо. Тук са описани 32 вида риби, повечето са шаранови, но се срещат щука и европейска змиорка. Редки шаранови риби са маришки морунаш и распер[5].

Езерото е важен кръстопът при миграцията на птиците от района на Егейско море към Черноморието и на северозапад към Унгарската пуста. Тук е мястото на зимуване на световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Езерото е и единственото място в Гърция, където може да бъде наблюдавана смесена колония от 12 вида птици гнездящи през пролетта и началото на лятото[5]. Макар, че птичото богатство на района е огромно и през годината са описвани около 300 вида птици, включително и два вида лешояди, не през всички месеци е така. Районът на Бутковското езеро е динамична среда, през която преминават птици по пътя си на миграция, а други са постоянни видове привлечени от насекомите, с които се хранят или от подходящите условия на гнездене. Най-богато е птичото многообразие през месец април, когато през района преминават мигриращи видове включително и розово фламинго (Phoenicopterus roseus). Около 140 вида птици гнездят в района на Бутковското езеро, 170 са мигриращи, а 134 вида зимуват в района.[6]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Бутковско езеро в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Υγροβιότοπος Κερκίνης. Kerkini Wetland, Περιφέρεια Κεντρικής Μακεδονίας, Περιφερειακή Ενότητα Σερρών.
  2. The List of Wetlands of International Importance. // Посетен на 9 април 2013 г..
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 85.
  4. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  5. а б в г ((en)) Project Kerkini. Lake Kerkini: A Greek Wonderland. // Earth-Life Web Productions, 21 April 2012. Посетен на 2013-04-10.
  6. Kerkini lake


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.