Осояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осояд
Honeybuzzard.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни [2]
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Pernis Осояди
вид: P. apivorus Осояд
Научно наименование
Уикивидове Pernis apivorus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Pernis apivorus distr.png
  Гнездене  Зимуване

Осоядът (ж.р. - осоядка) (Pernis apivorus) е птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Глава на възрастен женски осояд
  • Размери - 50-58 см.
  • Дължина - 130-150 см.
  • Тегло - 600-1000 г.

Опашката му е по-дълга, отколкото на Мишелова. Има сива глава при мъжкия и черни ивици по опашката. Има полов диморфизъм, като женската е с по-светла окраска.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

През лятото се среща в почти цяла Европа, с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.

Много ярко изявена прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната.

Хранене[редактиране | edit source]

Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копане. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Включително се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми с жилото включително. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо ако е достатъчно голямо докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на оси не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго животно, като язовеца например, което също обича да яде ларви на оси. Освен с осите,осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни също и с жаби, змии, млади птици и мишки.

Размножаване[редактиране | edit source]

Осояд
Яйце на Pernis apivorus

Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.

Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на оси, които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят това малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40-45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на оси в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко оси, малките трудно се изхранват и могат включително и да не оцелеят.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

На територията на България осоядът е защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Осояд. Посетен на 10 март 2012
  2. По класификацията на Sibley и Monroe. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) е обединен в разред Щъркелоподобни, заедно с още 8 разреда. Все още по-често се употребяват традиционни класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
  3. BirdLife International 2004. Pernis apivorus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54