Черен кълвач

Черен кълвач
Черен кълвач (Dryocopus martius) ♂
Природозащитен статут
Незастрашен
Червена книга на България
Уязвим
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Aves Птици разред: Piciformes Кълвачоподобни семейство: Picidae Кълвачови род: Dryocopus вид: martius Черен кълвач
Научно наименование
Dryocopus martius
Разпространение

Черният кълвач (Dryocopus martius) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България. Защитен вид е в България

Общи сведения

При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм. Мъжкият има черно оперение, като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме.

Разпространение

Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. На територията на България може да се срещне в западните и югозападните райони: Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина.

Начин на живот и хранене

Черният кълвач живее по дърветата.Той има 4 пръста на краката си,с които се захваща за дърветата. Пръстите му са със здрави нокти.Ноздрите му са покрити от пера, които предпазват дихателните му пътища при дълбането по дърветата. Неговата опашка е много здрава и служи за подпиране когато се храни. През лятото храната на кълвачите се състои от насекоми, както и от ларвите на насекоми,а през есента и зимата-от семената на дърветата.

Размножаване

Черният кълвач се размножава през пролетта, издавайки звуци чрез почукване по стволовете на дърветата, за да привлече вниманието на останалите кълвачи.След това брачната двойка издълбава дупка с квадратен вход.Вътре женската снася 4-6 яйца,които мъти около 2 седмици.Отглеждат 1 поколение годишно.Грижата за поколението се пада на двамата родители,които всекиднено прелитат до хралупата до 300 пъти,за да хранят малките.

Допълнителни сведения

Черният кълвач играе важна роля в горските екосистеми. Той е единственият вид кълвач, издълбаващ достатъчно големи хралупи, позволяващи след това заселването им от гълъб хралупар, кукумявка, различни видове сови и др.