Флуорит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Флуорит“

Флуоритът представлява основно калциев дифлуорид и се среща като кубични, по-рядко додекаедрични и октаедрични кристали, масивни зърнести агрегати или землести маси. Цветът му е разнообразен: безцветен, виолетов, зелен, розов, млечнобял и черен и се променя при нагряване, облъчване с ултравиолетови и рентгенови лъчи и натиск. Минералът луминисцира, има твърдост 4, относително тегло 3,18 и съвършена цепителност по октаедричните стени. С изключение на флуоритът за оптически цели, който трябва да е безцветен, за всички други сфери на приложение цветът на флуорита е без значение. Като изоморфни примеси във флуорита се включват Sr, U, Th, Се, Ga, Be и органични вещества. Тези елементи трябва да се разглеждат като попътни компоненти при преработването на флуоритовата суровина. Флуоритът често асоциира със сулфиди на Fe, Си, Рb и Zn и е типичен хидротермален минерал. Основната част от добиваната суровина се използва в химическата промишленост (около 50 %), в металургията (40-45 %) и за производство на стъкло, керамика, цимент, оптически елементи, високооктанов бензин, ядрено гориво и в ракетната техника, като окислител (елементарен флуор). От флуорита се получава флуороводородна киселина, натриев флуорид, изкуствен криолит и фреони.

Находища има във Великобритания, Германия и Норвегия, а в България - в Родопите, гр. Чипровци и до реките Въча и Струма.