Барит

Барит с галена и хематит от Полша

Кристална решетка на барит

Баритът (BaSO₄) е минерал, състоящ се от бариев сулфат. Обикновено е бял или безцветен и има твърдост 3 по скалата на Моос. Основен източник е на барий.

Баритът обикновено се среща в оловно-цинкови жили във варовикови скали, в отлагания в горещи извори и в хематитова руда. Често се свързва с минералите англезит и целестин.

Името барит произлиза от гръцката дума βαρύς (тежък). На пазара най-често се предлага в суров вид, добит чрез прости методи като промиване, отделяне на тежки частици и магнитна сепарация. В повечето случаи суровият барит има нужда от пречистване, за да се постигне задоволителна чистота и плътност. Баритът, който се ползва като агрегат в "тежък" цимент, се стрива и пресява до еднакъв размер. Повечето от барита се стрива на малки еднородни парченца преди да се използва като примес за индустриални продукти или за придаване тежест на течността ползвана при сондиране на петролни кладенци.

Понастоящем на световния петролен пазар има недостиг на чист бял барит. Изискванията на петролната индустрия са за минимална относителна плътност на барита 4,2. Когато при сондаж се ползва по-ниска плътност, баритът предизвиква примесването на нежелани вещества в течността ползвана от системата за сондиране. Това допринася за по-бавно проникване и създава проблеми с течността използвана при сондиране.

Баритът се използва при производството на бои и хартия. Въпреки че баритът съдържа "тежък" метал (барий), повечето правителства не го считат за отровен химикал поради изключително ниската му разтворимост.

References

• http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/barite/
• mindat page for Barite
• webmineral page for Barite
• History of the Bologna stone

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Baryte“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.