Англезит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Англезит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
PbSO₄
Класификация на Щрунц7.AD.35
Класификация на Дана28.3.1.3
Характеристики
Цвятбезцветен до бял, понякога сив, жълт, в бледосини и бледозелени нюанси
Кристална системаорторомбична
Цепителностдобра, зависи от основата
Ломмидест
Твърдост по Моос2,5 – 3
Блясъкдиамантен, стъклен, смолист
Цвят на чертатабяла
Плътност6,3 – 6,4 kg/m3
Ултравиолетова флуоресценцияжълта
Англезит в Общомедия

Англезит (на английски: Anglesit) – минерал, оловна руда.[1][2][3][4] Състои се от 73,6% оловен оксид и 26,4% сярна киселина. Името му идва от остров Ангълси в Уелс, особено в планината Парис, където са открити първите находки на англезит от френския минералог Франсоа Сюплис Бьодан.[5] Формата му е изключително разнообразна, наподобяваща пирамида. Относителното му тегло в 6,3. Англезитът е мек и крехък минерал с красиви ярки кристали. Добива се заради съдържанието на олово, което се използва в ядрени реактори и рентгенови съоръжения.[5] Красивите му кристали го правят особено привлекателен за колекционерите. Понякога флуоресцира при облъчване с ултравиолетова светлина, излъчвайки яркожълто сияние, което е един от методите за доказване на англезит. Член е на групата на сулфатите и се среща навсякъде по света. Находища има в Унгария, Сибир, Каринтия, Баденвайлер, Шотландия, Пенсилвания, Сардиния, Великобритания – окръг Дарбишър Пийк,[5] особено около градовете Малток и Кромфорд.[5]

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Англезитът не е особено твърд – 2,5 до 3 по Моос. Макар и крехък, той е много тежък.[5]

Ако се натрие с него точка неглазиран порцелан, получената следа винаги е жълта, дори и минералът да е с друг цвят. Както много други минерали на оловни минерали, кристалите на англезита са ярки и искрящи. Обикновено кристалите се срещат безцветни и прозрачни, но могат да бъдат също бели, сиви, жълти, зелени или бледосини.

Англезитът често се открива заедно с церусит. Двата минерала се отличават по това, че ако се залеят с разредена азотна киселина, церуситът шупва и се разтваря, а англезитът – не. Понякога англезитът може да се сбърка с барит.[5] Въпреки външната им прилика, баритът гори трудно, а англезитът – лесно. Изгорен на дървени въглища, от него остава топче олово.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информация за Англезит (Anglesite) // Handbook of Mineralogy. Rruff.geo.arizona.edu.
  2. Информация за Англезит (Anglesite) // Webmineral.com. Посетен на 12 март 2024.
  3. Информация за Англезит (Anglesite) // Mindat.org. Посетен на 12 март 2024.
  4. англезит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  5. а б в г д е ж Димитридис, Димитрис. Съкровищата на земята. Де Агостини, 2011.

Литература[редактиране | редактиране на кода]