Флуоресценция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тоник при облъчване с видима светлина (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на хинина в напитката.

Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.

Схематично представяне на процесите на поглъщане на светлината и флуоресценция (диаграма на Яблонски)

При нормални условия повечето молекули се намират в основно електронно състояние ~S_0. При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние ~S_1.

За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.

Произход на термина[редактиране | edit source]

Терминът «флуоресценция» произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и на латински: -escent — наставка, означаваща слабо действие.

Приложения[редактиране | edit source]

Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното - луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията - флуоресцентна спектроскопия.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флуоресценция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.