Криминалистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Криминалистиката (на латински: crimen, р.п. criminis — престъпен, отнасящ се към престъпление [1]) е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отнощения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване. Тя съдейства пряко за постигане целите на наказателното правосъдие и играе непосредствена роля в борбата срещу престъпността.[2] За основоположник на криминалистиката се смята Ханс Грос.

Предмет на криминалистиката[редактиране | edit source]

Ханс Грос[3]: приема, че криминалистиката е наука, която изучава изкуството на провеждането на следствените действия и тяхното най-добро съчетание. В последствие Грос развива идеите си за предмета на криминалистиката и приема, че тя изследва способите и мотивите за извършване на престъпленията и способите за тяхното разкриване.

Според проф. Цеков криминалистиката изучава[4]:

  1. процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства;
  2. способите и средствата, правилата и препоръките откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата;
  3. тактическата организация на разследването;
  4. методиката за разследване на отделните видове престъпления.

Според проф.Беленски[5]:криминалистиката изучава:

Закономерностите във връзка с разкриването и разследването на престъпленията относно :

  1. възникването, състоянието, изменението, повреждането и унищожаването на доказателствата;
  2. способите и средствата, правилата и препоръките относно: събирането, изследването, оценката и използването на доказателствата;
  3. криминалистичните правила, способи, препоръки и методически указания за: общата организация на разследването; организацията на отделните процесуални способи на доказване;

организацията на разследване на отделните видове престъпления.

Етимология[редактиране | edit source]

За първи път понятието „криминалистика” е използвано от австрийския криминалист Ханс Грос (1847-1915 г.) в „Ръководство за следователи като система на криминалистиката”. На английски терминът за криминалистика е Criminalistics. Терминът за криминология обаче на английски и като наименование и като понятие остава същия: Criminology.

Специфика[редактиране | edit source]

В съвременните виждания[6]: доминира схващането, че криминалистиката като наука се отличава със следните особености:

  1. специална наказателно-правна наука, изучаваща разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията;
  2. нормативна наука – използва широка нормативна база – Конституцията, НПК, НК, ЗСВл, Наредбата за полицейската регистрация, Инструкция № I-21 за работа с автоматизираната дактилоскопна идентификационна система (AFIS) и други.
  3. структурата на криминалистичното знание има комплексен характер – използват се знания от наказателното право, наказателно-процесуалното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, съдебната психиатрия, естествените и техническите науки;
  4. криминалистиката съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната правна уредба по отношение разследването на престъпленията;
  5. криминалистичното знание намира приложение в правораздавателната и правоохранителната дейност;
  6. криминалистичното знание намира все по-широко разпространение и приложение и извън съдопроизводствената дейност, в други сфери на обществената практика.

Криминалистиката в България[редактиране | edit source]

В България криминалистика се преподава в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1929 г[7]. За основоположник на университетската криминалистика в България се счита проф. Н. Саранов. Университетските преподаватели, които продължават в различни периоди преподаването и развитието на криминалистиката в Софийския университет "Св. Климент Охридски" са: проф. Ив. Вакарелски, проф. Ц.Цеков, проф.Е.Коцева, проф. Р.Беленски.Криминалистика се изучава в повечето юридически факултети в страната. Сред преподавателите извън Софийския университет могат да бъдат посочени проф. Г. Михайлов, проф. К. Бобев, проф. Иван Боев, проф. Й. Кунчев, доц. Иван Видолов.

Разграничение[редактиране | edit source]

Криминалистика и съдебни експертизи[редактиране | edit source]

В българската правна доктрина[8]:, за разлика от англосаксонската, се прави разграничение между криминалистиката и съдебните експертизи (forensic sciences), както като науки, така и като учебни дисциплини. Съдебните експертизи имат помощен характер в различните видове съдопроизводства (наказателно, административно, гражданско, арбитражно). Различието се основава на гносеологически и формално юридически критерии. Съдебните експертизи се основават на специално (неюридическо) знание. Криминалистиката е юридическа, наказателноправна наука.

Криминалистика и криминология[редактиране | edit source]

Криминалистиката често се бърка с криминологията, тъй като и двете са съставни думи от крим (лат. престъпление). Впрочем, двете науки работят успоредно в откриване на причините за престъпленията, но в различни сфери.

  • Криминологията - наука за престъплението във фазата на неговото възникване,предотвратяване и извършване. Изучават се различни методики за превенция и т.н., като основното е престъплението да не се извърши, т.е. неговото предотвратяване.
  • Криминалистиката - юридическа наука за разследване на извършено престъпление; откриване, изземване, изследване, оценяване и съхранение на доказателствата и разкриване на извършителя на престъплението, както и разкриване на обективната истина.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Криминалистика, проф. Иван Вакарелски, С., 1978;
  • Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С.,1998
  • Криминалистика, проф. Георги Михайлов, С.,1999
  • Криминалистика: престъпление, отражение, познание, проф. Йонко Кунчев, С.,2000
  • Криминалистика, проф. Иван Боев, С.,2001
  • Криминалистика, проф. Костадин Бобев, С.,2006
  • Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., Камея, 2006; Второ преработено и допълнено издание, С., Сиела 2008 ;

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.etymonline.com/index.php?term=crime&allowed_in_frame=0
  2. Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  3. Х. Грос „Ръководство за съдебни следователи, чиновете в общата и жандармерната полиция“. През 1898 г. книгата се преиздава под заглавие „Ръководство за следователи като система на криминалистикита“.
  4. Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  5. Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008
  6. Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008, с. 29
  7. История на криминалистиката, 3-та част, проф. Иван Боев, С., 2004, с.83
  8. Съдебни експертизи. Кратък курс, проф. Радостин Беленски, С., 2008,

Източници[редактиране | edit source]

  • Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
  • История на криминалистиката, 3-та част, проф. Иван Боев, С., 2004
  • Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Forensics (disambiguation)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.