Криминология
Криминологията е научното изследване на природата, обхвата, причините и контрола на криминалното поведение. Криминологичното изследване включва разпространението и формите на престъплението, както и причините и следствията. Това още включва социалното и правителствено регулиране и реакции на престъплението. Криминологията е интердисциплинарно поле на бихейвиористичните науки, с насоченост особено в социологията и психологията, както и законовите норми и разпоредби. Криминология е също така този дял от социалните науки, който се занимава с изучаването на престъплението в неговите индивидуални и обществени прояви.
Съдържание |
[редактиране] Етимология
През 1885 италианския правен професор Рафаеле Гарофало изковава термина "криминология" (на италиански, criminologia). Френският антрополог Паул Топинар използва горе долу по същото време на френски думата, criminologie. [1]
[редактиране] Библиография
- Криминология: теоретични основи, Боян Станков, изд. Албатрос, 2003
- Въведение в приложната криминология, Румен Райковски, изд. Сиела, 2006
- Криминология: Видове престъпност, Боян Станков, изд. Черноризец Храбър, 2003
- Криминологическо правосъзнание. Теоретико-методологически аспекти, Йордан Айдаров, изд. Сиела, 2004
[редактиране] Източници
- ↑ Deflem, Mathieu (2006). Sociological Theory and Criminological Research: Views from Europe and the United States. Elsevier. pp. p. 279. ISBN 0762313226.
[редактиране] Виж още
[редактиране] Външни препратки
- Сайт за криминалистика и криминология
- Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР
- Статистика на престъпленията в България към Национален статистиченски институт
- ((en)) Изследване за България на сайта за Сравнителна криминология към Университета в Сан Диего
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Criminology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |