Тоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Под утравиолетова светлина, хининът в тоника го кара да флуоресцира,въпреки че концентрацията му е незначетлна.

Тоникът е газирана безалкохолна напитка с разтворен хинин. Първоначално е използвана за профилактика срещу малария, но сега има значително по-малко съдържание на хинин и се консумира заради специфичния горчив вкус.

История[редактиране | edit source]

Напитката получава името си от лекарствените ефекти на този горчив вкус. Хининът е добавен към нея като профилактично средство срещу малария, тъй като тя е била първоначално предназначена за консумация в Южна Азия и Африка, където тази болест е ендемична. Смесената напитка джин-тоник възниква в британската колония Индия, където британското население смесвало лекарствения хинин тоник с джин, за да го направят по-вкусен.

Съдържание на хинин[редактиране | edit source]

Медицинският тоник първоначално съдържа само газирана вода и голямо количество хинин. Въпреки това, повечето тоници днес съдържат незначително количество, което се използва главно заради вкуса. В следствие на това, напитката е по-малко горчива и обикновено е подслаждана с царевичен сироп или захар. Някои производители произвеждат диетичен тоник, който може да съдържа изкуствени подсладители.

Флуоресценция[редактиране | edit source]

Тоникът флуоресцира под ултравиолетова светлина, заради наличието на хинин. В действителност, чувствителността на хинина към ултравиолетовите лъчи е такава, че той флуоресцира на пряка слънчева светлина.

Употреби[редактиране | edit source]

Тоникът често се използва в коктейли, особено тези джин и водка (например джин-тоник). В Европа е популярно и добавянето на лимон и лайм към тоника.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tonic water“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.