Иглика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иглика.

Иглика
Primula veris. jfg edit.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ericales
семейство: Primulaceae Игликови
род: Primula Иглика
Видове
  • Жълта иглика (Primula officinalis)
  • Крилатолистна (висока) иглика (Primula elatior)
  • Лечебна иглика (Primula veris)
  • Аурикула (Primula auricula)
  • Стайна (чашкова) иглика (Primula obconica)
  • Старопланинска иглика (Primula frondosa)
  • Рилска (Божествена) иглика (Primula deorum)
  • Клинолистна иглика (Primula minima)
  • Брашнеста иглика (Primula farinosa L.)
  • Обикновена иглика (Primula vulgaris)
  • Primula dei Giardini(?)
  • Primula denticulata
  • Люлякова (Primula malacoides)
  • Розова иглика (Primula farinosa)
  • халерова иглика (Primula halleri)
  • безстъблена иглика (Primula acaulis)
  • градинска (Primula auricula)
  • разноцветна (Primula heterochroma)
  • Primula Blossom
  • Primula Wanda
  • Primula japonica rosea
  • Primula sikkimensis
  • Primula Juliaea

Иглика (на латински Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди. Заради ранният ѝ пролетен цъфтеж в Русия са ѝ дали името Първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България.

С разнообразната си цветна палитра, игликата е колоритно градинско цвете. Някой от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4-5 см в диаметър. Примулата има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.

Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони.

Отглежда изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.

За лечебни цели се използват коренището и корените, цветовете и листата. Притежават отхрачващо и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.

Галерия [редактиране]