Алпийски тритон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алпийски тритон
Mesotriton aplestris side view chrischan.jpeg
Triturus alpestris
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Amphibia Земноводни
разред: Caudata Опашати земноводни
семейство: Salamandridae Саламандрови
род: Triturus Тритони
вид: T. alpestris Алпийски тритон
Научно наименование
Уикивидове Triturus alpestris
Laurenti, 1768
Разпространение
Triturus alpestris dis.png
Подвидове
  • T. a. alpestris
  • T. a. apuanus
  • T. a. cyreni
  • T. a. lacusnigri
  • T. a. montenegrinus
  • T. a. piperianus
  • T. a. serdarus
  • T. a. inexpectatus
  • T. a. veluchiensis


Алпийският тритон (Triturus alpestris, Laur., 1768) е дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.

През размножителния сезон през пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за прикриване на сушата.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Основният ареал на алпийския тритон е в Средна Европа - от Северна Франция до източните склонове на Карпатите и от Южна Дания до Алпите. В Южна Европа се среща на отделни изолирани находища (Северна Португалия, Централна Испания, Кантабрия, Южна Италия, Балканския полуостров до Пелопонес), останали при оттеглянето на ледовете след последния ледников период.

В България алпийският тритон също се среща в изолирани групи в Стара планина (Петрохан), Осоговска планина, Рила (Седемте Рилски езера, Якорудските езера, Юндола), Родопите (Смолянските езера и други) и Средна гора. Всички местообитания са с надморска височина от 1200 до 2500 m.

Алпийският тритон предпочита гъсти широколистни гори с изобилие на вода в хълмисти и планински райони. Почти не се среща извън горите.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Mesotriton aplestris dorsal view chrischan.jpeg

Алпийският тритон живее в близост до планински езера и мочурливи местности. Той се среща и във водоеми със съвсем малка площ и дълбочина. През размножителния период живее по-често във водата, а през останалата част от годината главно на сушата. Там той се крие под изсъхнали листа, гниещи дървета и пънове. След събуждане от зимния сън се премества във водата, подготвяйки се за размножаване. Храни се с дребни безгръбначни.

Размножаване[редактиране | edit source]

Алпийският тритон се размножава през май-юни в различни водоеми с гъста подводна и надводна растителност. Женската снася по 100-200 яйца.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Arntzen, J.W. et al.. Triturus alpestris. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2006. Посетен на 2009-02-03.
  2. Червена книга на Република България. Алпийски Тритон. Посетен на 18 февруари 2012
  3. Arntzen, J.W. et al. 2004. Triturus alpestris. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 19 август 2008.
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alpine Newt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Жаба Земноводните в България Знаме на България